Кой наследява “културното наследство”?

Въпреки, че удължаването на срока за регистриране на частни колекции, както и от “облекчаване” на режима по регистрацията, и други подобни “предложения”, бяха отхвърлени по предложение на МВР,  не се направи нищо съществено за изчистване на съмненията относно нерегламентирания произход на тези колекции. Кои са крупните притежатели на колекции у нас е публична тайна, а изглежда доживотният “мултак” Рашидов, като културен министър, се опитва подмолно да лобира?!

Впрочем тук си личи отново половинчатостта като стил на това управление, обвързаността със старите стереотипи, ако щете, невъзможността да надмогне нашенската система “оплетени свински черва”, която се е разпростряла на 111 хиляди кв. км.  А бизнесът с трафик на антики никак не е за подценяване – става дума за милиони.

Разбира се, този тъмен бизнес не може да процъфтява само по всенароден почин – сигурно в него участват археолози и други експерти по миналото; припомняме, че България се класира засега, според запознати, на трета позиция в Европа след Италия и Гърция по културно-исторически съкровища; а и като кръстопътен район  е уникална. Преди две години, набързо, в отвъдното се преселиха два ведущи археолога – проф.Китов, който внезапно почина от инфаркт, и проф.Рашев, който изгоря във вагона-убиец. Тогава се заговори, че зад това стои иманярската мафия, структурирана още през социализма от ДС; /един от слуховете навремето бе, че и Л. Живкова също е нейна жертва/. Комай археологическите съкровища са единственото конвертируемо нещо, което още притежава обрулената ни държава, дали пък част от “червените куфарчета” не са били с такова съдържание – това вече никой не може да каже.

Пазителят на “паметта българска”, проф.Божидар Д., докато имаше възможност да въздейства, също не направи нищо по въпроса; напоследък пък се отплесна да се занимава с реликви – зъбът на Йоан, наречен от християните  “Кръстител”, изровен  на о-в св. Иван.  От това щял да спечели туристически бранш… 

Бизнесът си е бизнес. През Средновековието бизнесът с мощи и реликви (най-вече парчетии от св.Кръст) също е процъфтявал, макар че Христос е заклеймявал идолопоклонството, от което най-низкото е това да се кланяш на кокали и черепи, за които се твърди, че са на “светци”. Нещо такова правеха и комунистите, които пък създадоха цяла мрежа от костници за поклонение на признателните поколения. Това с мавзолея на вожда и учителя беше по-скоро източен култ. Така че сега бившите комунисти като проф. Димитров с лекота преминават (или се завръщат?) към новия култ.  

Разбира се, идолопоклонническият бизнес може да ощастливи родния му Созопол, което е целта на цялата тази дандания. Сега щели да ремонтират за половин милион грешни пари църквата в  Созопол.  Б.Б. пък  щял да дари “реликвария”, а “негово високопреосвещенство” (страшна титла!)  Йоаникий да опее находката.   

Мнозина си спомнят, че преди години пак Божидар Д. тръбеше, че открил останки от “ноевия ковчег”! Какво ли следва? Може би тоягата на св. Павел? Или  кост от задния крак на мулето на Исус? Не е лошо намереният зъб да стане емблема на съюза на стоматолозите. И да  вземат да го пломбират със злато, за да подобава на труда на стоматоложкия работник.

Но да се върнем на културното наследство – това, което, в късна доба, чудодейни ръце го изнасят отвъд границите. И борбата е безмилостно жестока – око за око, зъб за зъб… Дали правителството иска да го спре? То май самото не  е сигурно какво точно прави…