Някаква шахта

Тя зееше – капакът й беше поредният откраднат. Шахтата на една софийска улица. Стоя така няколко дена. Вероятно е била любопитна да узнае с какво ще бъде покрита, за да опази невинните граждани от евентуални травми. И ето, една сутрин осъмна с оригинално решение. В дълбокия към метър отвор се блещеше положен белият фаянс на тоалетна. Съответната пластмаса към нея липсваше, но това са несъществени подробности. Затова пък прибавени бяха елхови клонки, забучени редом в дупката с фаянсовия корпус. Все пак Коледа и Нова година не бяха толкова отдавна.

            Защо заклеймихме Давид Черни и спуснаха над творческата му визия за нас черен креп. Ето, ние сами боравим със съответната терминология съвсем конкретно – макар и с една степен над клекалото. Засягаме се на тема „клекало”, а в съответното заведение на летище София, терминал 2 се носи неуютен аромат, липсва на хартия  и течен сапун. Ето емблема на чело – не „левски знаци”.

            Емблема като доброволна дамга. Какво ще си помислят кацащите и заминаващите след негласното послание: Ами тук е така. Поддържаме, колкото да не е откровено мръсно и да не личи много. Хартия? Течен сапун? К`ви са тия лиготии? Айде по същество и пътувайте закъдето сте. Кой отдето е. Ние и така сме си добре.

            Важното е, че търпимост има. Не излъчи ли и тройно коалиционното правителство подобни сигнали към цивилизования свят. Издайническият Wikileaks разпространи сигнал за нас. А неласкателната му същност се изразява горе-долу в седното: Те и така са си добре. Може да им понамирисва, но те в безмикробна среда не виреят. Как да им попречим да виреят в нея, след като там им е уютно?

            Сегашното правителство и вътрешният министър може да не са върха на сладоледа. И действително не са. Но сравнени с предшествениците си, са все още почти неопетнени младенци. Недотам чистоплътни гласове (3-5-8) нетърпеливо се заявяват като алтернатива. Сякаш не ни убедиха, че е невъзможно да надскочат клекалното си равнище. Негово Величество също благоволи да снизходи поданиците за присъствието си. Сигнал, че ще си копае някаква електорална дупчица или ще прелее остатъчния й възторг в подбрана ясла.

            „Галерийните” бомби срещу министър Цветанов са трогателно настойчиви в усилието си да го низвергнат веднъж завинаги от политическия небосклон. Крайно несимпатични са и усилията за повсеместно слухтене. Независимо дали чрез СРС-та, лична охрана или таксита.

            Волтер беше споменал нещо за готовност да защитиш правото на противника да заяви своята истина. Така е, когато тази истина не е задължително спускана. И когато има някаква толерантност към опонента. Очевидно ще има мощен и непресекващ душ от „случайни” флаш-разкрития.и други неща.

            Най-добре е неизбежните разкрития от Wikileaks за родната ни почва да не закъсняват повече и да се появят в пълния си блясък. Предстои да има много учудени, ущипани и невинни. Може да се говори за „мъка”, без това да възбуди асоциации с Моканина от „По жицата”. Защото думи и дела са далече от съчувствието и добронамереността на Йовковия герой. Най-много бялата лястовица да бъде застреляна.

            Да видим тогава. Времето може да не е наше, но е пред нас. Зависи само как ще го използваме. За пропадане в зловонна шахта или за полет. За да защитим почтеността и нормалността, които у нас са сред застрашените видове.