Втори април наистина излезе Ден на истината!

Основният извод от гласуваната на 2 април 2009 г. от Европейския парламент резолюция „Европейската съвест и тоталитаризма” е, че бе направена, макар и с огромно закъснение, най-важната политическа крачка към осъждането на комунистическите режими, потъпквали десетилетия наред народите на десетки страни от Централна и Източна Европа.

До този момент двойният западноевропейски аршин спрямо нацизма и комунизма в известен смисъл оневиняваше тези режими и окуражаваше днешните им правоприемници (пребоядисани като социалисти или като социалдемократи), като по този начин лишаваше автентичните и легитимни антикомунистически сили от сериозна морална, политическа и човешка аргументация.

С особена сила важи това за държави като България, където бившите комунисти (всъщност няма такива, както няма бивши проститутки!) са с най-силно запазени позиции на политическо, икономическо и социално ниво в комплект с организираната престъпност, която от своя страна произхожда пряко от бившите тайни служби на комунистическата партия и спортните среди, в които социализмът отхранваше бъдещите си бодигардове и ръководители на престъпни групировки.

След тази резолюция Европа вече не е същата! Сега комунистите няма как да шикалкавят, че са били борци против фашизЪма и капитализЪма, след като техните режими и „практики” са осъдени по идентичен начин с всички тоталитарни и авторитарни режими в Европа: „… като има предвид, че трябва да бъдат поддържани живи спомените за трагичното минало на Европа, за да бъдат почетени жертвите, да бъдат осъдени извършителите и да бъде подготвена почвата за помирение, основано върху истина и памет; като има предвид, че милиони жертви бяха депортирани, хвърлени в затвори, измъчвани и убити от тоталитарните и авторитарните режими през 20-и век в Европа; като има предвид, че нацизмът беше доминиращият исторически опит в Западна Европа, а страните от Централна и Източна Европа преживяха както нацизма, така и комунизма; и като има предвид, че трябва да се насърчава разбиране по отношение на двойното наследство, понесено от диктатурите в тези страни; като има предвид, че Европа няма да бъде обединена, освен ако не съумее да формира общ поглед върху историята си, не признае нацизма, сталинизма и фашистките и комунистическите режими като общо наследство и не започне честен и обстоен дебат за техните престъпления през миналия век), да, няма как българските комунисти вече да оправдават престъпленията си, извършени след 9.ІХ.1944 г. – като се почне с т. нар. Народен съд, избил цвета на нацията, насилествената колективизация, безумната индустриализация, съсипала природата и хората, превръщането на суверенна България в съветски сателит и се стигне до десетилетното подтисничество на свободомислещите, до убийството на писателя Георги Марков и на десетки други достойни българнки интелектуалци, до имитацията на демократични промени след дворцовия ви преврат, с който само развързахте ръцете си, за да се превърнете от червена буржоазия в ненаситни лумпенкапиталисти…

Няма как, неуважаеми другари, да оправдаете тези престъпления под предлог, че Западът ви признавал за „антифашисти”, тъй като липсваше именно такъв документ, който да забие последният пирон в ковчега на мракобесната ви доктрина!

Защото резолюцията призовава „да се помнят онези, които са оказали активна съпротива на тоталитарното управление и които следва да останат в съзнанието на европейците като герои на тоталитарната епоха заради тяхната всеотдайност, преданост към идеалите, чест и мъжество.”

Сега ще трябва да отворите докрай архивите, за да лъсне цялата истина за престъпната ви деятелност вчера и днес, за да се разбере как точно внуците на онези, дето нямаха връв да си вържат гащите, днес се перчат като „успели” богаташи…И ред други истини, разбира се, ще излязат наяве – като тази, че превърнахте България в троянски кон на Русия.

Разбира се, в известен смисъл тази резолюция ви дава шанс да се вразумите и очовечите, защото изразява убеждение, че „крайната цел на разкриването и оценката на престъпленията на комунистическите тоталитарни режими е помирение, което може да се постигне с поемане на отговорност, молба за прошка и насърчаване на морално възраждане.”

Ако тази резолюция не беше закъсняла с 20 години, тези въпроси отдавна щяха да имат отговор. Но по-добре по-късно, отколкото прекалено късно!

Блогът Общност на свободните хора - http://www.desnite.eu/