Кой се шашка от димните шашки на другарите?

Моля, да отчете, че съм ви предупредил да не четете нещо, което със сигурност не е популярно като теза. Не приемам псувните, ако пренебрегнете предупреждението ми.

Не спомням някой някога в мое присъствие да е казал добра дума за КАТ. Нито в милиционерска, нито в “милионерска” България, която е производна на създадения в НРБ у “българина” навик да подкупва и корумпира, след което да се възмущава от подкупването и корумпирането. Масово! Позволявам си само да кажа, че през живота си не съм дал на пътя, а и никъде другаде, дори един лев подкуп. “Политиката” ми винаги е била “ да ме глобяват, но пари не давам”! Единственото ми доказателство, че това е така, е “нахалството” да го заявя публично и предизвикателството към евентуални желаещи да ме опровергаят.

Провокиран съм от новината, че някой е взривил камера на КАТ на най-натовареното кръстовище в града с най-натоварено движение у нас. Представяте ли се какъв хъс се иска да се покатериш насред “Орлов мост” на стълб и да му вържеш шашка тротил ( поне100 грама, твърдят от полицията)! Представяте си. И аз си представям точно в този момент как ме псувате, че омърсявам най-светлата мечта на българския шофьор да си отмъсти за несправедливостите на униформените. Че кой не би искал, а?

Като един истински, солидарен с този вид отмъстителност българин, вероятно и аз щях да премълча, ако не и до позлорадствам на гроба на взривеното съоръжение за инквизиране на шофьорите. Както вече намекнах, в друго може да няма солидарност, но в псуването на онези, които взимат, има национален консенсус от страна на всички, които дават. Обаче има и друга провокативна информация от последните дни, която някак взривява маргиналното ми мислене – да, маргинално е, защото се впечатлява от факти, за които повечето нашенци пет пари не дават.

В Украйна взривиха паметник на Сталин. Реших да не се “обаждам”, за да не се изтълкува като призив към нещо подобно спрямо паметниците на Сталин у нас, замаскирани като паметници на съветската армия. Казал съм, че те трябва да бъдат демонтирани и държа на това. Но шашката с динамита, чието монтиране и взривяване си е направо чутовен подвиг на българин, рискувал живота си, взриви моята умереност. Защо ли?

Защото не е вярно, че българинът ( а и какво е това “българинът” – няма такова понятие, защото има най-различнибългари) е страхлив, както някои обичат да обобщават, често пъти како оправдание за личната си страхливост ( най-вече тези твърдения са страхливо , анонимно поднесени в гневна форма по форумите в интернет). Но е вярно, че ние българите трудно се палим за кауза – камо ли пък да (се)взривяваме заради принципи.

Такива мисли ми минават във връзка с подвига на незнайния смелчага, обявил война на камерата на КАТ в солова атака срещу несправедливостта да бъдеш записван, когато минаваш на червено. Което ми напомня, че “българинът” е готов да протестира и да се бие, ако му бръкнеш в джоба. А че един паметник му бърка в здравето като нация, която дори не иска да забележи унижението да търпи лъжата за “освобождението” от страна на мирно посрещнатите в България съветски войски – това тук не само не е кауза за мнозинството, но и мобилизира съпротивата на поклонниците на култа към тоталитаризма и неговата харизма.

Смълчаните българи все пак чуха и видяха примера на стотици свои сънародници, дръзнали да се обявят срещу продължаващото престъпление да търпим тази лъжа. С голяма неохота и с още повече манипулации, приравняващи шепата агресивни болшевикльовци със знамена на Че Гевара към стотиците мирно и тихо протестиращи граждани, медиите този път отразиха събитието. Зрители, читатели и слушатели научиха, че на 9 януари пред паметника на въоръжената българо-съветска лъжа имаше митинг с искане за нейното демонтиране.

Мълчанието на зяпачите беше нарушено обаче не от други, а от колективно и агресивно защитаващите лишаването от свобода на България за срок от 45 години, на което без право на обжалване ни осъди СССР, след което пак СССР ни освободи от монтирания Живков, за да монтира негови приемници с милионерско лице. Поборниците на лъжата за нашето освобождение чрез комунизъм и масови репресии скочиха в ритъма на обичайния за тях казачок с мухлясалите аргументи срещу демонтирането на лъжата и оповестиха от името на народа, че народът не иска да се мести паметника. Имало статистика. В името на народа произнесоха присъда над несъгласните с тях като “кандидати за слава”. От името на чужди народи, които поборниците на лъжата похвалиха, разгласиха бройката на съветски паметници в други държави – като че ли това има някакво значение за нашата държава, която УНИКАЛНО се различава от всички други, на чиято територия са избити милиони съветски войници. Паметниците там са основателни като костници и военни гробища, докато тук костницата е цяла България, осеяна безразборно с неоплакани гробове да десетки хиляди българи, избити от българи с покровителството и подстрекателството на чужди завоеватели. Защитниците на това съветско – българско сътрудничество в братоубийството продължават да хвърлят димните си шашки, а въпросният народ се шашка и си вика “ брей, я да си налягаме парцалите, че тези интелектуалци, въоръжени с шпагина, пак са тук”.

Народеее!?

И без статистика мога да се басирам, че на взривяването на камера на КАТ масово се ръкопляска пред телевизора. Статистиката ще го потвърди.

От: http://ivo.bg/