От кражба на кражба, от ЕК на ЕК

Шефът на правния съвет на президента Георги Първанов Сашо Пенов е представлявал фирма Булбрю БГ ЕООД – производител на „Леденика“ в съда по делото за отнетия на неин акцизен склад лиценз от Агенция „Митници“, разкрива електроното издание на “Капитал”. Името на Пенов се вижда от регистъра на Административния съд – София град по делото, в което Булбрю БГ ЕООД е обжалвало решението за отнемането на лиценза на склада . Спорът е решен през юни тази година, като съдът отменя отнемането на лиценза. Агенция „Митници“ не е обжалвала решението на първоинстанционния съд, което е рядка практика за държавните институции, отбелязва вестникът. Пенов е доктор по право. Работил е като адвокат, експерт в Главно управление на данъчната администрация, ръководител на отдел „Данъчни спогодби“, съветник в парламента. Лаконичният коментар на президентската администрация по казаното от Борисов е: „В изнесените разговори всичко е казано ясно, те говорят сами за себе си“.( Кафене.нет)

Когато прочетете тези “малки подробности”, свързани с направеното вчера уточнение на премиера Борисов за покровителството му над “Мишо бирата4 по искане на президента Първанов, е хубаво да си спомните и как реагира самият държавен глава чрез своята пресслужба. Има много ирония в единственото изречение, процедено през зъби от негово име, защото вероятно е изстискано толкова “изискано” малко преди Борисов да признае, че ходатайстването за производителя на бира всъщност било извършено тъкмо по настояване на президента. Ето и президентската реакция:

“В изнесените разговори всичко е казано ясно. Те говорят сами по себе си“.

Към всичко, което съм написал в книгата си “Президент на РъБъ” за навика на Първанов да облагодетелства с протекциите си свои приближени бизнесмени, например приятеля си Владимир Лазов( в областта на строителството чрез порой от “спечелени” държавни поръчк), сега се добавя споменатото по-горе доказателство за схемата, по която го прави. А ето и още една конкретна подробност, която съобщавам на вниманието на онези, които би трябвало да следят за законността в държавата.

В навечерието на парламентарните избори от 2009 г. в една от любимите на Първанов общини, Самоковската,( там и спортна зала да построят, пак самият президент я открива), се е състояла интересна приватизация. В курорта Белчин баня за броени дни една апетитна, но пустееща бивша почивна станция, се превръща в частна собственост. Причината за невижданата експедитивност е фактът, че на огледа при пазаренето присъства самият Георги Първанов, воден от всесилния в региона ( родом от с. Белчин баня) собственик на най-голямата строителна компания в България “Главболгарстрой” Симеон Пешов – същият, който дори и в официалните регистри фигурира като единствен кандидат на търговете, когато са му важни.

Но да не мислите, че Първанов лично се е бръкнал да плати за придобиване на имота? Неее, има си хора за това. Защото там е бил и не кой да е, а неговият любимец Кирил Добрев, един млад другар с потекло и размах, когото бяха хванали на сръбската граница с огромни суми валута в брой, но се “оправи” без проблеми. Явно си е оправен. Да припомня как точно ( написал съм го на 31 януари 2009 г. в блога си):

“Синът на покойния вътрешен министър Николай Добрев, който заедно с Първанов беше принуден да върне мандата за съставяне на нов червен кабинет на 4 февруари 1997 – ма, беше заловен на 17 май 2000 – та година с 215 000 германски марки и 43159 американски долара на сръбската граница.
При разпита заявява за сръбския контрабандист Бранислав Жечевич, от когото е получил парите ( най – вероятно от продажба на цигари): „Това беше първата ми съвместна работа с този сръбски гражданин”. Нещо от рода на : „ау, тази лисица какво прави на рамото ми”, както възкликнал бракониерът, заловен на местопрестъплението.
Разследването , което се проточва, е белязано от противоречия, обрати, перипетии и разни любопитни подробности. Една от тях е че за освобождаването на Кирил Добрев, както и на неговия съдружник Илиян Насков, ходатайства лидерът на БСП Георги Първанов – същият, който за изненада на всички няколко месеца по – късно се оказа президент на републиката. Двамцата са освободени, пистолетът на Насков е любезно върнат.
Не по – малко интересна ( и многозначителна ) е другата забележителна брънка от типичния за нашата действителност сериал. Разследващите заявяват, че материалите по делото са пратени в прокуратурата. Тя пък твърди, че не знае такова нещо. Онова, което знаем със сигурност, е , че главният прокурор Филчев беше награден с посланически пост в Казахстан от Първанов ( където я свърши като кучето на нивата).
Трета и четвърта подробност е това, че Кирил Добрев днес е нещо като любимото дете на партията. Той не само се радва на особена почит в нея, не само е член на Висшия съвет на БСП и младежки лидер, но и е инициаторът на безпардонните рекламни кампании на червените. Негови са идеите ( а казват и парите осигурявал пак той) за клиповете по повод партийния конгрес, които занимават цяла ( включително безпартийна) България с това как лидерът Станишев се превъплъщава във ватман.”

Сигнали, като този и много други ( конкретни съм приложил в книгата “Президент на РъБъ”) се смятат тук за обречени в рамките на негласно установеното статукво, според което Първанов и неговите приближени са недосегаеми. Вчера обаче Европейската комисия изиска официално записите на разговорите, от които произтече твърдението на премиера Борисов за намесата н Първанов в полза на конкретен бизнесмен. Остава да се надяваме, че от членството ни в ЕС ще произтече последица от правен характер, което е единствената надежда май на загубилите надежда в българското правосъдие туземни граждани.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/