МАСКИ ДОЛУ!

 Кукеровден трябва да е официален празник у нас... всеки ден. Не се знае дали, ако се  смъкнат маските какво ще /о/стане с физиономията, но... Тя нашата вълци я яли, ама политиците - за тях ми е притеснението. И не само –  и за назначения бизнес „елит”, както и за останалите начервосани курви /нямам предвид само комунистите/.

Тук обаче говоря за манталитета български, понеже още Бай Ганьо го е казал: ”Ашколсун на това момче...всинца ни измами!”. От тази народопсихологическа оценка до институционалния мискинлък стъпката е нищожна. Заемайки поста, честолюбивият претендент за власт и съответно богатство, поставя демагогската  маска на благоприличието и загрижеността за „народните интереси”, говори „мазно” и нищо не казва... току така; днес това  наричаме „популизъм”.

От морална гледна точка си е лицемерие. За лицемерието се грижи и духовенство, и в училището - „дивак учител”...  Няма значение обаче „произходът”, с който толкова спекулират левичарите, или пък другите, потомци на имотни родове. Покойният В. Свинтила имаше следното  психологическо наблюдение: ”Тръгнат пеша за града селянчетата, по пътя им се присере, свършат заедно и това в някой храсталак... Ако след години някой се издигне в обществото, тръгват приказки: „чухте  ли  бре наш Стоян „дебелосерестия” станал началство...”, или: ” Абе го помните  оня Бойчо „тънкосерестия”.

Да взмемем „дебелосерестите” /ДС/, които управляват страна последните 65 години – маските им така са се сраснали с костите на лицето им, че ако ги смъкнем, отзаде няма да остане нищо... човешко. Тайната власт, която е в същността на „комунистическия строй”, както предсказва Достоевски, се упражнява чрез всеобщо шпиониране и шантаж. Общественото лицемерие на комунистите, че властта произтича от суверена, бе  очевидно неверно дори за децата. Властта,  функционираща чрез докладите на слухтящите и слуги, като че ли бе нещо нормално. Още повече „човешките права” бяха  пожертвани още в зародиш в името на „колектива”.

Впрочем Държавна сигурност не само слухтеше, а пускаше и инсинуации, плашеше хората, убиваше... Това току така не се изпарява в спарения въздух. Една от най-уродливите форми на лицемерие например бе комсомолът, „доброзорно” членуващите в него приемаха маската на активисти, по-отвратителното беше обаче „реториката” на   „родените безспорни лидери”, деца на номенклатурата, обикновено школуващи за висши партийни постове в комсомола. Пропагандисткото говорене на комунягите е манипулативно по природа, то обаче винаги е от позицията на силата и евентуалното и насилническо приложение върху инако/мислещите...

Благовидната маска, че това се прави „в името на народа” отвращаваше най-много. Защото „народът” в устата на комунягите винаги е било доста мъгляво понятие. Но принцип дебелашкото говорене в/от името на народа, те това си го усвояват още от люлката. Особената, байганьовска „народопсихология” си е в кръвта на комуниста, захранен от традиционния егалитаризъм наследен от османското робство; днес виждаме, че тази манипулативна реторика се възпроизвежда от БСП /к/. Кредитни милионери защитават бедните, негодник, като Кирил Добрев, говори за „законност”/!?/, Корумбашев, който дължи палмата на първенството по популизъм, ни занимава с някаква „нормалност”, „ демократични принципи”, „демократическият централизъм” на комосомола, нали го помните?

Нагли и брутални лъжци. А да, щях да забравя, че Историята б/е тяхна собственост – обърнете внимание, колко доносници, вкл. Гоце, са историци. Който владее миналото, владее настоящето. Затова изфабрикуваното „светло бъдеще” на номенклатурата, не би било възможно без „чисто минало”,  /в което комунист = герой/.  

Историята си беше тяхна, така е. Те си  измислиха епос, подвизи и ги  налагаха с нагайката. Паметниците им трябваше да свидетелстват, че историята е онова, което е казано от техните фаршификатори на историята. Ръкотворните им паметници бяха част от пропагандата. А днес червените мекерета ни крякат:”Не закачайте Историята!”, демек оставете ни гранитните екскременти во веки веков. Те били израстнали  в тяхната дебела сянка...Умилително!

Но говоренето през маска явно е привлекателно. Ето пресни примери: хлебопроизводител плаче от името на потребителите, цената на хляба била ниска във веригите, и само повишението щяло да донесе качество! Туристически босове реват от името на летовниците, че таксите и данъците били високи. Лекари и зъболекари реват от името на пациентите, живи и мъртви, че парите били малко в здравопазването. Прозводители на колбаси-менте реват от името на отровените, че цената била качество и пр. дивотии. Фармацевти-търгаши реват от името на умрелите от липса на животоспасяващи лекарства. Спортни галфони, с огромни доходи, реват, че парите им били малко, защото „нали ние сме вече на власт, пък...” Ченгета газят закона в името на закона, защото „нали ние вече сме на власт, пък...” Бивши цербери в медиите и издателствата благо защитават свободата на словото.

Гоцето, е – на  него Му се полага да реве най-много, с тия огромни крокодилски слъзни канали, за какво да реве Гоце архивариус...?! А, да, за упокой на душите на убитите от него животинки и божи твари, архари... Да, реването си е „най-българската” маска. Който не реве, не го хранят. Оше от бебе. Крали Марко затова е бозал до двайсет и пет години, според легендата... Комунистите бозаят от държавата до гроб, затова и реват до гроб / с паметник/. И те като Крали Марко, но...  Кради малко! И ще ти вдигнат паметник.