Паралел

(по вдъхновение от Сандо и публикацията му „Първоаприлските майтапи на историята”)
 

Първото нещо, което му идва на човек да си помисли, когато види горния монтаж, е какво общо има между БСП и цар Иван Василевич (наречен Грозни, което в превод ще рече Страшен). Може и да има, може и да няма, но не за това е думата. А за общото в постъпките на народа.
 

В края на 1564 година цар Иван напуснал внезапно Москва с цялото си домочадие, приближени, слуги, държавната хазна и държавния архив. След един месец път царят се установил в Александрова слобода (днес град Александров), откъдето изпратил в столицата две грамоти, които били прочетени по негова повеля на площада пред целия народ. В първата грамота се изреждали имената на всички цареви изменници (измислени в това си качество, разбира се) – „князе и боляри, воеводи и дяци (министри), архимандрити и игумени „ (Радзински, „Йоан Мучитель”), а във втората грамота хитрият монарх се отричал от престола.
 

И какво направил честният народ („народ чесной” е стар руски израз, с който по правило руските управници наричали двукракото си овче стадо)? Вместо да зареже коварния и жесток цар в далечната (за онова време) Александрова слобода (имало е кой да оглави престола), народът изпаднал в ужас. Специална свещеническа делегация заминала да моли Иван да се върне. Дълго не скланял царят, докато най-сетне делегатите не приели неговите условия. А те отдалече предвещавали „велика кръв” (пак Радзински).
 

Сатрапът се върнал в Москва и сложил началото на опричнината…
 

Това е историята на Иван ІV Грозни и народа му, който не намерил сили да се раздели със своя мъчител.
 

Каква е приликата с българския народ ли? Сетете се сами.
 

А на тези, които ще кажат, че това е предизборен намек, отговарям: никакъв намек няма, то си е направо очевидно!
 

Блогът на Павел Николов - http://pavelnik.blogspot.com/