"Търся си секретарка" - обръща се току що пристигнал в Брюксел български евродепутат към фирма специализирана в административни услуги за европейските парламентаристи. "- Разбира се, какви изисквания имате? - Ами, да е хубавичка и да владее френски. - Някакви конкретни професионални умения? - Не, нищо специално..."

Този разговор не е измислен и повдига пердето над една от ревниво пазените зони не само на българските, а на всички евродепутати: как се употребяват близо 17000 евро месечно за заплати на сътрудниците, които всеки евродепутат може да си наеме като работодател.

Под сътрудник в случая разбираме не само хубавичка секретарка, която знае френски (и може нищо друго да не знае), но също и експерти, юристи, учени и всякакви други консултанти, които да помагат на народния трибун да си върши добре работата. Освен това до тази година европарламентът поемаше социалните осигуровки и разходите за пътуване на тези сътрудници. Така евродепутатът има пълната свобода да избере на кого да даде 17000€/месец (204000€/годишно) и реално я използва.

Използва я, но както се оказва не винаги за заплати и много рядко по правилата. Миналата година английският вестник Дейли Телеграф разкри подробности от един много таен доклад на Комисията по контрол на бюджета на Европарламента. Според него от бюджета за сътрудниците се злоупотребява поне със 100 милиона евро годишно. Излиза, че средно за периода на проучването 2003/2005 всеки евродепутат е откланял 130000€/годишно.
Част от доклада беше публикувана от холандския депутат Пол ван Буйтинен.

Хитрините на депутатите за усвояване на тези средства са разнообразни, като спестените от заплати на сътрудници средства отиват или в личния им джоб, или в партийни каси.

Схемата минава през различни фирми "доставчици" на административни услуги, много от които са фантомни или са на името на свързани с депутатите лица.

Друга разпространена практика е да се плаща цялата сума като заплата на един асистент - разбирай, хубавицата с френския. Блазе й, ако не трябваше да връща 80% на работодателя. Последното е трудно доказуемо.

Европарламентът засекрети и покри доклада, но той все пак изигра някаква роля. От следващия мандат правилата за наемане на асистенти ще са по-строги и ще има някаква отчетност. След скандалния доклад ОЛАФ даде сигнали, че ще се сезира за досегашната практика, но те заглъхнаха. Явно който е усвоил - усвоил е. Да му е сладко.

Естествено, депутатите не мизерстват без тези не особено легални доходи. Така например, всеки евродепутат получава 4,202€/месец за поддържане на офис, телефонни и пощенски разходи и компютърна екипировка. Не е длъжен да се отчита колко му струва офиса, пощенските марки и колко пъти годишно си сменя компютъра.

За присъствието на евродепутата на официални заседания в Европарламента се полагат командировъчни от 298€/ден, или 149€/ден (плюс хотел и закуска) ако участва в заседания в други институции извън ЕС. При 12 пленарни сесии от 4 дни, 6 допълнителни сесии от 1 ден, 27 седмици работа в комисиите и събрания на политическите групи и 7 седмици външна дейност от името на ЕП това прави 224 дни или 66752€/годишно. Разбито по месеци - 5562€/месец. За сведение, един наем на 80 кв/м апартамент в Брюксел е около 1500€/месец, а съвсем прилична вечеря с вино идва към 30€/човек.

Полагат се пътни разходи за нормален билет втора класа (без рестрикции за дати) от летището, което е най-близо до местоживеенето на депутата до летището по месторабота. Ако евродепутатът живее в България и лети до Брюксел всяка работна седмица, такъв билет струва около 600€ с България Ер. Умножете по 40 седмици и получаваме 24000€ или 2000€/месец. За да ги получи депутатът показва бордните карти, на които цена не пише. Тоест, той може да лети и с бюджетна авиокомпания за 100 евро, вместо за 600, но си прибира парите за целия билет.

Отделно от това се изплаща годишна пътна субсидия: (Annual Travel Allowance) до 4 148€., която покрива разходите за пътувания по света за участие в различни официални срещи.

След всичко това има и заплата, която досега беше равна на заплатата в националния парламент, но от юни тази година ще е 7000€/месец или 84000€/годишно

Така цената на един европейски депутат за европейския данъкоплатец през следващия мандат ще доближава 400000€/годишно. От тях поне 200000€ той ще взима легално под формата на заплати, командировъчни и режийни разходи.

Както беше казано по-горе от оставащите 200000€, тези за сътрудниците, досега са се спастряли по не особено легален начин 130000€, но е възможно кранчето за роднински и свързани фирми да попресъхне при новите правила.

В продължението ще направя подробна разбивка как бих използвал този ресурс ако стана евродепутат, колко бих спестил на данъкоплатците и как мога да осигуря финансиране за работата на гражданските организации, вършещи реална работа в България, често при много трудни условия.

Всичко това трябва да става при пълна прозрачност и публикуване на всички приходи и разходи в Мрежата, по примера на немския депутат Улрих Келбер, признат за "най-прозрачния депутат" от немското списание "Политика и Комуникация".

Източници:

http://www.europarl.europa.eu/parliament/expert/staticDisplay.do?id=39&pageRank=1&language=BG

http://www.europarl.europa.eu/parliament/expert/staticDisplay.do?language=BG&pageRank=2&id=39

http://www.dnevnik.bg/evropa/evropeiski_parlament/2008/03/06/467088_holandec_razsekreti_razhodite_na_evrodeputatite/

http://www.paulvanbuitenen.nl/download/actualiteit/20080304_Summary_EP_Audit_report_06-02.pdf

Блогът на Атанас Чобанов - http://www.atanas.fr/