Еничари рушат собствената си държава

С политолога доц. Огнян МИНЧЕВ разговаря Таня Джоева

- Г-н Минчев, след вота на доверие гледаме серията "Ало, Ваньо - 5"... Как ще я коментирате?
- Налице е системно изтичане на информация от лични разговори на овластени лица. Това е недопустимо! Някой трябва да поеме отговорност.
- Какво според вас ще се случва до изборите? Ще продължат ли атаките и могат ли да доведат до политическа криза?
- Политическата атака срещу кабинета и лично срещу Борисов ще продължи - с пикове и спадове - до есента. В тази кампания няма почти нищо ново. Тя е разигравана няколко пъти след 1990 г. - срещу правителствата на Филип Димитров, Иван Костов и - в по-различна форма - на Жан Виденов.
- Какво целят постоянните атаки?
- Основната цел на подобна кампания е да поддържа "висока температура" на обвинения, интриги и скандали в рамките на един кризисен PR, като се преследва истеризиране на общественото мнение и сатанизиране на една политическа фигура или на едно управление като цяло.
- И какво ще последва? Наскоро казахте, че ситуацията е изпитание за характера на премиера.
- Очаквам "стягане на редиците" и нова атака срещу кабинета след няколко седмици. Оръжията напълно съответстват на манталитета, интелекта и морала на тези, които ги употребяват. Успехът или провалът на тази кампания е в зависимост от психологическата и организационната устойчивост на Борисов и неговия отбор, както и от реалните дефицити на тяхното управление.
- А чии са интересите за дестабилизация на правителството? Казано кратко - кой клати властта?
- Организаторите на настоящата кампания също не са нови - това са групировките и стратезите на посткомунистическата олигархия. Те се активират, когато интересите им са застрашени, макар и отчасти, от опитите за възстановяване на българската държава и за реформиране на институциите.
Червените олигарси се смятат за "бизнесмени", но техният "бизнес" никога не е имал нищо общо с пазара - те живеят от системно разграбване на държавата, от поддържането на институциите в състояние, близко до разруха. Макар и противоречива, политиката на Борисов за рационализиране на руските енергийни проекти, за ограничаване на корупцията по високите етажи на властта чрез контрол върху структурите на ГЕРБ, води до отстраняване на ключови олигархични фигури и структури от "кранчетата" за изцеждане на държавата. Друг е въпросът, че в резултат се появяват нови любимци на властовия връх.
Първата част от кампанията срещу управлението се провали - вотът на доверие предотврати опасността от правителствена криза още рано напролет и създаване на служебно правителство от Първанов. Милиционерската олигархия явно е отслабена кадрово и "идейно". През 1992 г. я водиха фигури от ранга на Луканов. През 2000-2001 г. червените барони успяха да си купят жив цар - макар и нискокачествен. Днес фронтмените на олигархичния елит са сред най-долнопробните представители на създадения от кукловодите на ДС мутренски обслужващ персонал. Момчета от малцинствата, сираци от спортните училища, деца с проблемна идентичност бяха целенасочено възпитани като жестоки еничари и бяха насъскани да рушат собствената си държава и общество така, както не са я рушили нито османското, нито съветското "присъствие".
- Убедителни ли са ГЕРБ в защитата си, или се разчита на кризисен пиар?
- Борисов залага преди всичко на собствения си талант да "разговаря с народа" пряко - над институциите - и да удържа висока степен на доверие. Този ресурс обаче започва бързо да се изчерпва. Кабинетът води икономическа политика, която свива шансовете за оцеляване на средния и дребния бизнес в условията на криза. Отвориха си конфликти с обществени групи и съсловия, които имат ключова роля във формиране на общественото мнение - учените, лекарите, хората на изкуството, пенсионерите.
Реформирането на държавните институции се възприема по един примитивен начин - чрез подслушване на цялата управленска йерархия с цел ограничаване на корупцията и поддържане на централизиран контрол.
Така оръжията за "реформа" на държавата се оказаха еднакви с оръжията на милиционерската мафия за разграбване на държавата. Тук нормалният разум губи представа кой е крив и кой е прав. Очевидна е злоупотребата с власт и налагането на полицейщината като метод на държавен контрол, упражняван вместо сериозни реформи. Стигна се до парализа на средното ниво в държавната администрация, която и без това не е особено ефективна.
- Не звучите никак оптимистично.
- Ако Борисов и Цветанов не узреят за възприемане на държавната машина като система от правила и процедури, ако продължат да разбират държавата като терен за конкуренция на отделни фигури и групировки, няма сила, която да ги удържи на власт предвид нарастващите предизвикателства пред управлението.
Най-голямата заплаха за стабилността и бъдещето на това управление би бил опитът за компромиси, за споразумение с олигархичните среди и с техните политически представители като Георги Първанов, за да се спре атаката срещу кабинета и персонално срещу Борисов. Цената ще бъде пълният отказ от реформи, а резултатът - унизително поражение.
- Губи или печели "Синята коалиция" от ролята си на полуопозиция?
- Ролята като вътрешна опозиция на управлението е полезна със своя натиск срещу ГЕРБ да не се отказва от обещаните реформи. Нещо повече - този натиск може да се използва като аргумент от кабинета за отстояване на националния интерес по ключови проблеми като руските енергийни проекти, например. За "Синята коалиция" е необходимо да запази своето политическо лице и да очертае границите на компромисите, които може да направи.
- Знак ли е Шенген, че външната подкрепа за правителството се пропуква?
- Шенген не е проблем, който може да се разреши само с български усилия. Твърденията на Берлин и Париж, че не сме готови да пазим границите си, са до голяма степен лицемерни. Вярно е, че институциите ни са слаби, но не това е проблемът тук. През последните 1-2 г. Турция практически спря да играе ролята на безплатна бариера на Европа спрямо близкоизточната миграционна вълна. Анкара премахна визовия режим с редица арабски страни, което на практика прехвърли целия проблем върху границата на Турция с България и Гърция. Решаването на този проблем изисква технологично време. А и за навлизащия в предизборна кампания президент Саркози е важно да се покаже като строг страж на границите срещу нелегалната имиграция, за да вземе десните гласове.
- СРС-тата не са първият скандал около властта, но социолозите не отчитат драстичен спад в доверието към властта. Казват, нямало алтернатива. Вие очаквате ли появата на алтернатива и откъде?
- Политическа алтернатива липсва. Опитите на БСП да имитира алтернатива будят смях ... и гняв сред тези, които помнят поредицата погроми върху България при червено управление. Българската политика е махало между фаза на относително силен кабинет, често подкрепен от популистка вълна като в случая със Симеон и сега - ГЕРБ, и фаза на олигархичен брокерски сговор, произвеждащ слабо, крадливо и безобразно коалиционно управление - от типа на тройната коалиция. Ако управлението на ГЕРБ рухне, чака ни коалиционно управление с невъобразимо уродлива комбинация от цялата сган в българската политика.
Казвам това не като опит за индулгенция на сегашната власт, а като предупреждение към все още мислещите кръгове на българската общественост - появата на достойна политическа алтернатива на статуквото е граждански дълг на всеки един от нас, независимо от това дали се занимаваме с политика или не.
- Все пак може ли да има избори 3 в 1, или след вота на доверие тази възможност е избегната?
- Избори 3 в 1 е малко вероятно да има, макар и да не е изключено. Събарянето на правителството има смисъл за милиционерската мафия само ако се случи достатъчно рано, за да може да се формира служебно правителство.
Президентското управление ще организира - и манипулира - предстоящите избори в полза на олигархията и тогава има смисъл те да бъдат 3 в 1. Вотът на доверие обаче показа, че това е малко вероятно да се случи. Сега приоритет ще получи планът Б на олигархичното задкулисие за кампания срещу управлението: дълга и изтощителна война на нерви с Бойко Борисов и хората му, в която те непрекъснато ще губят подкрепа и властови ресурс, скандал след скандал, докато се изправят пред следната дилема. Или се подчиняват на диктата на организираната престъпност - срещу което Борисов (или негова кандидатура) получава позицията на президент марионетка, или вкупом слизат от власт, опозорени и отхвърлени от всички.
По време на тази изтощителна война срещу ГЕРБ Първанов ще стои кротко, ще наблюдава, ще събира сили и ... от изчерпан политик ще се превръща в политическа алтернатива. Като няма риба - и ракът е риба. Именно затова компромисите - с реформите, с политическите предствители на олигархията - са най-сигурната рецепта за поражение на Бойко Борисов и неговото управление.
- Царят - кандидат-президент, подкрепен от ГЕРБ? Има ли шанс този вариант?
- Едва ли Симеон може да бъде кандидат-президент на ГЕРБ. Бойко Борисов вече е лъган от бившия цар и едва ли има желание това да му се случва отново. Симеон е по-скоро един от вариантите за кандидат на социаллибералния миш-маш около Първанов. Няма да се учудя, ако стигнат и до него, нито пък ако той приеме. Но да не забравяме, че на кандидатпрезидентския тепих има и други випускници на сержантски училища,освен благородния випускник на Вали Фордж. Милиционерските генерали се провалиха - да влязат сержантите!

Огнян Минчев
Роден е през 1958 г. във Варна
Завършил е социология в СУ "Св. Климент Охридски".
Директор на Института за регионални и международни изследвания
Председател на УС на неправителствената организация за борба с корупцията "Прозрачност без граници".
От 1999 г. до 2008 г. е ръководител на катедра "Политология" в Алма матер. Сега е преподавател в катедрата.