Ще излекува ли правителството Ахилесовата пета на науката?

Всяка наука си има свое слабо и болно место, което по подобие на Ахилесовата пета е местото от където идват проблеми и беди. За науката в България в ролята на Ахилесова пета е Централно управление (ЦУ) на БАН. В него има началници които са професионално некомпетентни, морално деформирани и неспособни да реформират и ръководят науката в новите условия на страната, Европа и света. Този факт е дискутиран многократно вътре в БАН и вън от него по интернет форумите за наука. Там негодното да управлява ЦУ на БАН е дискутирано с конкретни данни, факти и събития от историята му. Най-новите, последни доказателства се намират в статия, която е публикувана в чужбина на 1.13.2011 година от топ списанието ”Нейчър”. Изнесените там данни и факти показват, че днес науката в България се управлява от началници, чиито визии за наука са дефектни и принципно различни от визиите на топ списанието ”Нейчър”. Сред тях са:
            Визията за ролята на парите в науката. По тази визия ЦУ на БАН стои твърдо зад тезата, че парите са единственият фактор и пречка поради които науката в България не работи ефективно. Въоръжени с тази теза началниците в  ЦУ на БАН говорят постоянно за пари и искат и врънкат пари със всички възможни методи и похвати.  Според редакторите на списанието ”Нейчър” парите са важен фактор, но науката има ползата от тях само, ако е реформирана, структурирана и управлявана правилно. В този смисъл в статията се дава за пример науката на Румъния. За нея редакторът на списанието казва: “Както отбеляза румънското правителство, една ниско ефективна научна база не може да се оправи като се хвърлят пари по нея: необходими са регулации, които да гарантират, че средствата са добре похарчени”. Според списанието такава нерегулирана и негарантирана е нереформираната наука на България. За нея в статията се казва:“Вярно е, че БАН се нуждае от дълбока реформа. Под натиска от предишни правителства да повиши нивото си академията организира международно оценяване на дейностите си и се смали спрямо размера си от по-богатите години в съветско време. Нужни са обаче по-големи промени”. Такива по-големи и по-дълбоки промени липсват в науката на България и по тази причина топ списанието  ”Нейчър” и дава негативна и песимистична оценка. Науката на Румъния е направила своите промени и затова тя получава от списанието положителна и оптимистична оценка.  Визията за структурите в науката. По тази визия ЦУ на БАН стои зад идеята, че Академията е автономна, единна и неделима национална научна организация, и като такава нейните институти и научна общност са неделими и не трябва да бъдат разделяни. Те защитават тази своя визия с тезата, че ако научната общност бъде разделена и институтите бъдат поставени под друго управление, както предлага правителството, а сега се заговори и за парламента, те няма да могат да работят ефективно и това ще ликвидира и БАН и науката в България. Редакторите на списанието ”Нейчър” не са съгласни с това мнение. Според тях ефективна и качествена наука може да се прави не само там където има големи научни общности. Като доказателство те дават примери със реномирани в Европа научни организации и казват следното: “Отделянето на активната изследователска дейност от научната общност не е непременно погрешно - статутът на Британското кралско научно дружество и френската Академи франсез е доказателство за това.”  Според редакторите на ”Нейчър” не е важно къде ще се прави науката, а как тя ще се управлява и финансира. Тази визия на редакцията е правилна. Тя се доказва и от десетките световно известни университети, колежи и научни институти в САЩ, които работят самостоятелно и изолирано от голямата научна общност. Въпреки това в тях се правят най-големите научни открития и в тях работят най-много от получилите Нобелова награда учени.
 
Визията за управлението в науката. По тази визия ЦУ на  БАН стои твърдо на тезата, че Академията е автономна научна организация и като такава тя трябва да се управлява автономно от учените й. Редакторите на списанието ”Нейчър” стоят на принципно различна теза. Те са на мнение, че държавната наука трябва да се управлява с участието на държавата, която има задължения не само да дава парите за наука, но и да прави стратегията, да изработва законите, да гарантира имотите и други важни неща, които автономната наука не може да урежда сама. В подкрепа на тази своя визия редакторът на списанието прави сравнение на науките в Румъния и България и казва:“За разлика от България Румъния продължава да укрепва своята инфраструктура за научни изследвания, като се използват структурните фондове на ЕС… Румънското правителство има сериозен дългосрочен план за науката, а това заслужава признание …Румъния въвежда ново законодателство за осигуряване на ново финансиране. Министърът на образованието Даниел Фунериу, бивш химик, който е прекарал по-голямата част от съзнателния си живот в чужбина, успя да прокара закон… Сега румънското правителство започва да извежда науката си на международната сцена…От тези и други изречения в статията се вижда, че списанието не само одобрява участието на правителството на Румъния в управлението на науката, но му дава и високи оценки. Междувпрочем, на същата принципна позиция стоят и много от научните организации в Европа и САЩ. Там отдавна е прието който дава парите и е собственник на науката да участва в управлението й под една или друга форма. За държавната наука на България, това би трябвало да е правителството на страната.   
У нас ЦУ на БАН не иска държавата да участва в управлението на държавната наука на страната. Списанието ”Нейчър” не коментира директно този факт, но отправя следната препоръка до правителството и учените в България: “Българското правителство, заедно с учените, трябва спешно да изготви дългосрочен план за страната, както и стратегия за прилагането му в действие и гаранции, че ще е успешен”.
Тази направена от топ списанието ”Нейчър” препоръка не е реализирана по вина на онези началници в ЦУ на БАН, чиито визии за управлението на науката са различни от тези на списанието. Те не виждат управлението така, както го виждат редакторите на списанието. Те не искат да загубят властта си в науката. Затова те се опъват, ритат и не искат нито нов закон за БАН, нито правителството да участва в реформата и управлението на науката. Това, което те искат са пари, министерски глави и събаряне на правителството на България. За постигането на тези цел хардлайнерите от управленския клан на БАН не направиха пакт с правителството, както препоръчва списанието ”Нейчър”, а с опозицията.  Заедно с опозицията те водят подривна дейност за спъване на реформата, сваляне на министри и смяна на правителството. Мераците на сегашното ЦУ да дискредитира и свали правителството са толкова големи, че делегация начело с председателя на БАН отива в централата на Европейския съюз в Брюксел да води разговори с комисари и комисии и да развива пред тях антиправителствена пропаганда. Такава антиправителствена пропаганда развивал в Индия и завърнал се от там академик. Той се похвалил с това в Общото събрание на БАН. Пактът между ЦУ на БАН и опозицията е сключен от хитреците в тях. В ЦУ хитреците шикалкавиха 20 години и провалиха реформата в науката. Сега, когато най-после се намери правителство, което да иска нереформираната науката да се реформира, същите хитреци правят пакт с опозицията и заедно с нея спъват и спират реформата. 
В опозицията хитреците са по-големи и от тези в ЦУ на БАН. Те имаха на два пъти власт и пари да реформират и стабилизират финансово науката, но не го направиха. Сега, когато идват избори, те леят крокодилски сълзи за науката. Ако те наистина искаха да спасяват науката, щяха да го направят, когато бяха на власт и имаха реална възможност.
Сключеният пакт между ЦУ на БАН и опозицията не води науката за никъде, защото никъде в света няма държава, в която правителството да финансира  наука, чието ръководство да работи срещу него заедно с опозицията. Никъде в Европа и САЩ няма научна организация, чиито управление да се занимава с политика и да прави пакт с опозиционни парти и лидери. Никъде в Обединена Европа няма държавна научна организация, в която управлението и да играе години наред ролята на Ахилесова пета. Тези аномалии съществуват само у нас в държавната наука на България. Тя идват по ред причини сред които са и описаните по-горе дефектни визии на хардлайнерите от ЦУ на БАН.
При това положение на нещата на 1.2.2011 година  правителството трябва да реши какво да прави с превърналото се в Ахилесова пета ЦУ на БАН. Възможните варианти за решение са два: Да се лекува БАН  като се премахне ЦУ. Или да се запази ЦУ, а БАН да продължи да куца към Европа управляван с дефектни визии.