Иван КаневБордът който се използва в управлението на научни организации в Европа, САЩ и други места по света няма вълшебна сила и не решава проблемите автоматично. Този борд обаче, би могъл ако се конструира правилно да спаси науката на България от някои от най-старите и най-болезнените й проблеми, сред които са арогантното и управление и вековното и унижение.
Унижението в българската наука започват още преди тя да е била организирана и преди дори България да е била освободена и призната за държава. Това става между 1820 и 1869 година, когато Гаврил Кръстевич, Васил Априлов, Найден Геров, Георги Сава Раковски и други будни и родолюбиви българи искат да организират просветна дейност в поробена България, но Високата порта в Цариград не им разрешава. По тази причина през есента на 1869 година Българското книжовно дружество (БКД) е създадено във Влашко, извън пределите на Империята, недостижимо за забраните на султана и везира в Цариград. През 1880 година БКД е пренесено от Влашко в освободена България, където е възстановено в София. Още през същата година някои политици заедно с политизирани учени започват да се месят в управлението на науката некомпетентно, а на места и арогантно. Този процес на некомпетентна и арогантна намеса се повтаря непрекъснато от тогава до сега в продължение на 131 години (1880-2011). В резултат на тях науката е унижавана непрекъснато по най-различен начин. Например.
Унизителен за науката и за държавата е начинът, по който политиката и науката се смесват така, че в определен момент от историята на унижение са били подложени без изключения всичките най-добри организатори и ръководители на БКД, БАН и БАНИ. Така става с основателя и първи председател на БКД, акад. Марин Дринов. Огорчен и неразбран от политическия елит на страната той заминава през октомври 1884 година за Харков, където остава до края на живота си. Такава съдба сполетява и основателя и първи председател на БАН, акад. Иван Евстатиев Гешов. Подгонен по политическа линия той бяга и се крие във Франция две години (1922-1924) за да не попадне в затвора. Така става и с основателя и първи председател на БАНИ, акад. Богдан Филов. Той е осъден на смърт и лишен от научните му звания, които са възстановени по-късно посмъртно.
Унизителен по същите причини е и начина, по който са унижавани и редица учени, които са били и министър-председатели на държавата и са направили много за развитието на науката. Към тази група спадат и споменатите по-горе академици Иван Гешов и Богдан Филов. Тук е и Васил Друмев, който е бил за кратко време през 1898 година председател на БКД. Той е бил преследван и заточен в Петропавловския и Гложенския манастир. Тук е и Петко Каравелов, който е отпуснал първата държавна субсидия за наука. Вместо благодарност през 1880 година името му е задраскано в списъците на първите избори за редовни (академици) и дописни членове (член кореспонденти) на БКД.
Унизителен по същата причина е и начина, по който са унижавани учени, които са били министри на просвещението, образованието и науката и които са направили много за развитието на науката. Първи сред тях е и първият чуждестранен учен който е поканен и избран за редовен член на БКД. Той е акад. Константин Иречек. Учил в Прага и Виена той идва в България с цел да помогне при пренасянето на БКД от Влашко в София и възстановяването му по европейски модел. За реализирането на тази цел той е избран за министър на Народното просвещение през 1881 година. От този пост той става автор на идеята за даване на автономия на БКД и науката. Разочарован и неразбран от политиците и от политизирани колеги той напуска БКД и България и заминава завинаги за Прага и Виена през есента на 1884 година. Последният от прокудените министри е академик Асен Хаджиолов-син. Разочарована и неразбран той заминава за Франция, където почива в град Тулуза на 22.4.1996 година.
Унизителен е и начина, по който номинирани и избирани за почетни членове на науката са били забравяни, отстранявани или поставяни в положението да върнат номинацията. Сред забравените е избраният през 1871 година първи почетен член на БКД. Той е Гаврил Кръстевич, чиито истинско име е Гандьо Кътов Баев. Забравен и изоставен от учените и политиците той прекарва последните 13 години от живота си в Цариград. Сред отнетите и прекратените номинации са тези на цар Борис III и на акад. Ангел Балевски. От почетното членство на БАН се отказа г-н Димитър Паница. Той върна номинацията след като ЦУ на БАН застана зад началниците с агентурно минало и отказа да ги отстрани от заеманите ръководни длъжности.
Унизителен е и начина, по който признати в чужбина български учени са отричани и отстранявани от науката на България. Сред тях са академик Дончо Костов, проф. Димитър Атанасов и много други елитни български учении, които са признати в Европа, САЩ, Русия, Германия и други страни, но у нас са третирани с политически мотиви за врагове и отстранении от научна дейност.
Унизителен е и начина, по който в годините на демокрация и гласност са унижавани и наказвани учени които имат свое собствено мнение, което е различно от това на началниците им. Сред преследваните и уволнените по тази линия са проф. Димо Узунов, д.ф.н. Красимир Кабакчиев, ст.н. сътрудници Любима Йорданова, Зоя Гарелкова, Сергей Иванов и други. Последните четири са уволнени дисциплинарно с мотив „за уронване престижа на БАН”.
Унизителен е и начина, по който министри спират парите за наука за да накажат учените, че не са съгласни с някои техни идеи и визии. Така постъпва през 1922 година министърът Стоян Омарчевски. Той спира държавната субсидия за БАН по време на спора за тъй наречената “Правописна реформа”. Така направи през 2010 година и министър Симеон Дянков. След завързал се спор с БАН той отряза 30 милиона от оскъдният бюджет за наука.
Изброените по-горе унижения са предимно плод на некомпетентно и арогантно управление на науката. То пък е плод на политизиране на науката. Историята сочи, че политизирането в науката се прави по три основни схеми.
В една от тях науката се политизира, като се обвързва със силните на деня политически партии и съюзи, които след време се сриват и падат от власт с гръм и трясък. Заедно с тях се срива и изпада в унижение и науката. Така е преди войната през 1939-1945, когато науката е обвързана едностранно с прогерманските политически партии и сили в страната. Така е и след войната през 1945-1989 година, когато науката бе обвързана с комунистическия режим на страната. Така бе и след срутването на социализма през 1990-2001 година, когато при наличието на 40 политически партии и съюзи в страната науката се обвърза само с една от тях, а би трябвало да е надпартийна и национална.
В друга от неудачните и зловредни схеми държавната наука на България се политизира, като се обвързва с опозицията и заедно с нея води подривна дейност за сваляне на правителството на България. Така е през 1880-1890 година, когато БКД заедно с опозицията води подривна дейност срещу русофобското правителството на Стефан Стамболов. Така е и през 1919-1923 година, когато Централно управление (ЦУ) на БАН заедно с опозицията води подривна дейност срещу земеделското правителство на Александър Стамболийски. Така е и днес, когато ЦУ на БАН направи пакт с опозицията и заедно с нея води подривна дейност срещу правителството на Бойко Борисов.
В трета от неудачните и зловредни схеми политизираната наука допуска да бъде узурпирана и управлявана по най-арогантен и най-унизителен начин. В историята има няколко такива случая. Първият е по времето на Васил Стоянов. Той управлява БКД цели 15 години (1884-1898) без да е избиран на този пост и без да има диплома за специалностите по които е учил, но не е завършил в Прага. Неговото управление е толкова арогантно, скандално и зловредно, че по тази причина неговият портрет не е поставен в големия салон на БАН, където са окачени портретите на всички, които са управлявали науката в България. И това е унизително за науката, защото историята и се орязва, манипулира и изопачава. Последният обявен за узурпатор е акад. Иван Юхновски. Чрез дялкане на устава на БАН и сложни и хитро скроени манипулации на изборната процедура той си уреди преизбиране за 4-ти мандат за председател на БАН, но не се задържа на поста, защото огромен скандал го принуди да си подаде оставката.
Тези срамни, позорни и зловредни за науката актове на системно политизиране, арогантно управление и вековно унижение биха могли да бъдат намалени, ограничени, а и с повече усилие и опит напълно спрени, ако науката стане наистина надпартийна и национална. Това би могло да се постигне, ако в нейното управление се въведат същите бордове, каквито има създадени от години в науката на Европа, САЩ, Япония и много други страни. В тези бордове има представители на правителството, науката, образованието, култура, бизнес и други органи и организации. Заедно те правят науката много по-добре защитена от политизирането и свързаните с него арогантно управление и унижение. Това предимство на борда би могло да е в полза и на българската наука, ако идеята се обсъди сериозно.
Публикувана в “Медиапул”, “Дневник” и ”Дума” информация показва, че идея за борд вече е била обсъждана и от учените и от правителството. Тя е била представена от академици на министъра Сергей Игнатов на 10 януари 2011 година по време на срещата му с корпуса на aкадемиците и член кореспондентите. Според същите източници министърът харесал идеята за създаването на борд в управлението на БАН и си я записал на листче. От публикувана във вестник ”Дневник” информация се вижда, че тази идея е привлякла вниманието и на премиера.
Друга информация-от БАН и от вестника на опозицията ”Дума” показва, че идеята за създаване на борд (който на български език е известен като настоятелство) не се посреща с одобрение от хардлайнерите от Централно управление на БАН и техните ортаци от опозицията. Публикувана от журналистката Велиана Христова статия в ”Дума” описва с ирония идеята да се създаде борд (настоятелството) в науката на България. Тя обаче не казва, че най-силните и най-авторитетните научни организации в Западна Европа и САЩ се управляват от такива бордове и настоятелства. Не казва и факта, че там където има борд в науката няма политизиране, няма и управленски кланове и мафии. Няма Вавилонски кули, Ахилесови пети и Авгиеви обори. Няма и провалена реформа. Няма и криза, като тази която тресе БАН и науката на България.
При това положение на нещата на 1.2.2011 година правителството би трябвало да погледне сериозно на направеното предложение за въвеждане на борд и да реши дали ще го използва като средство за да спре арогантно управление и вековно унижение на науката в България.
Вземете последните новини.png)
