ПРОФЕСИЯ МИТНИЧАР

Странна професия е митничарството, все пак.

Какви ли не странни неща се случват в странното време, в което живеем, а тя не престава да ни учудва.

Например, как се става митничар? Каква ли квалификация трябва да има лицето, напиращо да стане такъв? И къде ли може да я получи? Доколкото знаем, в никой университет няма катедра по митничарство. Или  полувисше образование по специалността. Даже и за курсове за митничари не сме чували. Въпреки, че в университетите се изучават какви ли не глупости. Покойният Славянски университет, например, имаше специалности „славянска икономика” и „прабългарска филология”. При положение, че от езика на прабългарите има запазени само два надписа с по пет думи и половина.

Ще трябва да се ориентираме по някои косвени признаци. Преди време се чу, че главният лекар на свиленградската болница напуснал работа и станал митничар. Очевидно, квалификацията на митничаря е доста по-ниска от тази на един лекар.

Тези дни пък научихме за един професионален футболист, който също станал митничар на летище София. Нашите познания върху естеството на митничарския труд са изключително ограничени, но все пак знаем, че при него не се изисква да тичаш бързо, нито да риташ багажа на пътниците. Явно лицето няма да използува професионалните си умения в новата работа.

От друга страна, какви са допирните точки между професията на лекаря и тази на футболиста? Никакви. Каква ли квалификация се изисква за работа, която еднакво добре може да се върши и от лекар, и от професионален футболист? Нещото, за което се сещам, е общ работник.

Не искам да обиждам тези, за които професията митничар е призвание, но натам отиват нещата. Защото, ако беше обратното, би било толкова абсурдно лекар да стане митничар, колкото и митничар да стане лекар. Представяте ли си митничар да отвори коремната ви кухина и да почне да рови в нея? Опитвам се да не си го представям.

От трета страна, нискоквалифицирана работа, пък престижна. Щом главен лекар и  професионален футболист си зарязват работите заради нея. И ангажира лица на най-високо равнище. Ето по какъв начин:

Нашия професионален футболист по едно време решили да го уволнят. А той не искал. Затова си извадил документ от ТЕЛК че е инвалид. Имал исхемична болест  на сърцето.

Имал исхемична болест, пък ходел да рита топка. И то със самия министър-председател. Затова самият министър-председател се обадил на шефа на митниците да го възстанови на работа. Защото бил ценен кадър. Много добре подавал от ляво.

Знаел, че е ценен кадър, но не си спомнял името му. Не си спомнял името му, но пък имал ЕГН-то му. Вероятно самият футболист му го е написал на листче. И министър-председателя го изпратил на шефа на митниците по СМС. Оня пък решил, че това е телефонен номер и взел да го набира.

Ето до къде я докарахме. Вие бихте ли тръгнали да набирате единен граждански номер по телефона, читателю? Не очаквам да ми отговорите положително. Но началникът на митниците набира. Звучи като тъп виц, но има предимството да е самата действителност. И пътьом ни ориентира за качествата, които е достатъчно да притежава човек, за да е митничар. Щом началникът на всички митничари в страната не може да отличи телефонен номер от ЕГН, представяте ли си какво е равнището на подчинените му?

Опитвам се да не си го представя.

Както и да е, накрая развръзката е щастлива. Футболистът бил възстановен на работа. Останалото го знаем от вестниците.

И най-странното е, че то ни забавлява.

Още от автора на www.kandimirov.com