ОБЕДИНЕНИ В ОМРАЗАТА

Заглавието на този текст не е оригинално: то е взето от едноименната книга на Джейми Глазов. Защото най-добре описва приликата между войнствуващия комунизъм и войнствуващия ислямизъм.

Тази прилика не е случайна, а същностна. Двете явления са родени от една и съща причина, съчетание от нежелание и невъзможност. Ислямистите и комунистите са заклещени между нежеланието да приемат определени ценности на Западната цивилизация и невъзможността да ги игнорират. Това са типични последствия от цивилизационна среща, която, както знаем, е едно от най-драматичните случки в историята. И те търсят изход от положението чрез противопоставяне и със силата на оръжието.

Една такава ценност, например, е свободата. Страхът от свобода може да бъде много страшен. Когато той надмине страха от смъртта, виждаме как носителят му е готов да умре в буквалния смисъл, за да се освободи от него.

За средния българин, като представител на друга цивилизация, не е трудно да вникне емоционално в това състояние (макар и, като правило, да не може да си го обясни). Българите, а и другите балкански  нейни представители са в досег със Запада отдавна и имат, общо взето, доброжелателно отношение към ценностите му. Тези ценности не предизвикват у тях такава силна реакция. Но у нас съществуват и двата вида противопоставяне: както от стария комунистически тип, така и некомунистическо такова – представено от явления като партията Атака или телевизия „Скат”.

Тази органична близост между едните и другите води и до общо действие. Активисти от левицата, която изгуби войната, лесно прескачат в лагера на ислямистите въпреки предполаганата идеологическа несъвместимост с тях. Парадоксално и, бих добавил, до голяма степен шизофренно, е отношението на балканските им симпатизанти и от двата типа. Те изповядват национализъм и затова мразят исляма като религия на стария им враг - Турция. Но при сблъсъка между ислямистите и Запада, те дълбоко в душата си са на страната на първите.

Това противопоставяне в крайна сметка е едно трагично усилие - защото цивилизацията, особено разполагаща с такива ресурси, като Западната, не може да бъде унищожена чрез външен натиск. Тя може да загине само по вътрешни причини. Видяхме как въпреки десетилетията натиск на комунизма, той в крайна сметка беше съкрушен, и то само със средствата на ”студена” война. И тук стигаме до същината на нашето изложение: ролята на тези, които навремето Ленин наричаше „полезни идиоти” – вътрешните привърженици на този враг.

Днес ролята на такива привърженици се изпълнява както от старата левица, така и от новите защитници на обединения джихад в западните страни. Това до някъде са едни и същи хора – представители на левицата, която не може да преглътне идеологическото си поражение намират просто ново поле за противопоставяне. А старите идеи на Маркс се заменят с новите идеи на политическата коректност.

По-горе споменахме как представител на друга цивилизация може да почувствува емоционално, но не и интелектуално, антизападната си реакция. Тук положението е обратно: не можем да почувствуваме мотивите, които карат западни интелектуалци да рушат собствената си цивилизация. Можем само да ги анализираме отвън. Можем да предполагаме различни причини за това поведение, но като че ли при повечето от тях това се дължи на особена комбинация от препълнен стомах и интелектуална скука. Когато това поведение стане достатъчно масово, то се превръща в мода. А интелектуалната мода е също толкова силен двигател на поведението, както и модата в облеклото.

Между тези интелектуалци има само единици, които са си поставили за задача съзнателно и целенасочено да рушат цивилизацията. Но те са по-опасни от външните й врагове - защото, както казахме, само вътрешна слабост може да я разруши.

Днес сме свидетели на верижното рухване на режимите в ред арабски страни. Опитът от историята учи, че при такъв тип развитие в крайна сметка на власт идват най-радикалните слоеве на опозицията – а в случая това е радикалният ислям. Ако това стане, то ще е равнозначно на появата на световната социалистическа система преди шестдесет години.

Това изисква да осмислим и собственото си отношение към ставащото. То може да бъде само едно: България е член  на ЕС и интересите на Запада са и нейни интереси. И трябва да противодействува на собствените си  „полезни идиоти” от всякакъв характер.

Още от автора на www.kandimirov.com