С Петър Стоянов, президент (1997-2001), разговаря ЮРИ ВЕЛЕВ, "24 часа"

- Г-н Стоянов, премиерът каза, че няма нищо лошо в това да се подслушват министрите, защото така ги контролират?

- Допускам, че това е някаква характерна шега на премиера. Иначе да се легитимира подслушването като начин на функциониране на една държава е недопустимо. Това означава да приемем презумпцията, че всички са потенциални бандити и само под чадъра на непрекъснат контрол и подслушване могат да бъдат държани в рамките на закона.

- Но от прословутите записи излиза, че премиерът нарежда протекции за един бизнесмен. Какво ще кажете за това?

- Това, което със сигурност излиза, е, че президентът е помолил премиера, ако не за протекции, то поне да провери какво се случва в една бирена фабрика, защото собственикът й се е оплакал на президента за това. Това е единственото, което засега не е опровергано от никого. Дали премиерът е водил огласените от медиите разговори с Ваньо Танов, или не, знаят само Господ и те двамата - прокуратурата оповести, че оригиналите са унищожени. Но аз не успях да проследя целия скандал, а и не съм специалист на този фронт. Сигурен съм, че ще намерите далече по-добри коментатори от мен.

- Г- н Борисов доста категорично обвини кръгове от ДС, че искат нерегламентирано да дърпат конците на властта у нас. Как ви звучи това?

- В това отношение Бойко Борисов е абсолютно прав. Няма никакво съмнение, че влиянието на най-високите етажи на бившата ДС върху процесите в България - преди и след 1989 г. - никога не е преставало.

- Вие нямате ли вина за това? Преди време Иван Костов ви обвини, че по време на президентския си мандат не сте пуснали закона за досиетата?

- Дебатът за отваряне на досиетата се разгаря на всеки 2 г., когато някой има нужда от него. През 2004 г. тогавашният лидер на СДС Надежда Михайлова обвини Иван Костов в политическо лицемерие - запита го, ако е русофоб, защо продаде "Нефтохим" на руснаците и, ако е антикомунист - защо не отвори досиетата. По отношение на досиетата отговорът на Костов бе - дословно цитирам: "Досиетата и лустрацията бяха спрени и обезсилени от президента Петър Стоянов."

Тази лъжа оттогава досега е повтаряна многократно. През 2006 г. тя бе възкресена от политическия съратник на Костов д-р Николай Михайлов, а преди няколко месеца и от Асен Агов. Устойчивостта на тази клевета е феномен дори за новата българска история. Ето истината:

За разсекретяване на досиетата по мое време бяха приети два закона - първият на 30 юли 1997 г., за който аз веднага подписах указ №306 от 4 август 1997 г., той излезе в “Държавен вестник” и законът стана факт; изменението на закона е от 2001 г. и отново с указ №40 от 12 март 2001 г. - нарочно цитирам дословно - и този закон влезе в сила.

И двата закона с указите, под които стои моят подпис, могат да бъдат намерени в "Държавен вестник". И след като е факт, че съм подписал и двата (и единствени по мое време) закони за разсекретяване на досиетата, как като президент бих могъл след това да попреча за тяхното отваряне, ако наистина е съществувала воля за това?

Ако това би било възможно, защо Георги Първанов не успяда спре действието на последния закон за отваряне на досиетата, при положение че бе огласено и неговото собствено досие - факт, който преди това отричаше. Защото отговорът е очевиден - нито един президент не може да спре един министър-председател с абсолютно мнозинство в парламента и един шеф на комисия, ако искат, да се справят с този проблем. Така че нека Иван Костов и Методи Андреев се разберат по въпроса, но категорично възразявам името ми да се замесва в тази недостойна история.

- И каква е причината тогава да не бъдат отворени досиетата?

 -Първо, за да бъдат държани в зависимост определени хора, но най-вече да се засилва драматизмът около очакването на ритуала "отваряне на досиетата". Смисълът е, когато се отворят, да последва въздишка на облекчение от обществото - най-после затворихме тази страница, разобличихме комунизма, каквото било - било, да гледаме напред. Точно с тази лъжа обаче не съм съгласен от самото начало.

- Защо?

 - Защото отварянето на досиетата е и важен, и неизбежен процес. Но той е само една десета от процеса за разобличаване на комунистическия режим и дейността на ДС в миналото и което е още по-важно - от осветляване влиянието на ДС върху процесите на днешния посткомунистически преход. Заменянето на комунизма с пазарна икономика стана не заради съпротивата на много достойни хора и в Съветския съюз, и в Източна Европа, а защото  една група от топкомунисти и суперченгета бяха разбрали, че е по-добре за тях  (не допускам, че са мислили и за нас) старата комунистическа система да бъде преобразувана в свободна пазарна икономика и демокрация. Но пазарна икономика и демокрация, контролирани от тях. Посветените в този сценарий с лекота пожертваха интересите на своите дребни изпълнители, каквито бяха агентите от ДС. За тях е важно обаче тяхната роля по времето на комунизма и, което е по-важно, ролята им в дирижирането на съвременните икономически, медийни и социални процеси в бившия СССР и в Източна Европа да остане в сянка. Затова и последният закон, и комисията, която на практика започна отварянето на досиетата, са факт благодарение на гласовете на БСП в предпоследния парламент. Комисията впрочем върши добросъвестно това, което й повелява законът - отваря досиета. Но нито има воля, нито правомощия за повече. В нея няма нито един репресиран от ДС! И изобщо целият дебат за досиетата се води предимно от бивши членове на БКП или от хора, които
познават ДС не от Белене, а от родителите или тъстовете си - последните по правило не са агенти, те са кадрови офицери и продължават да се гордеят с това. Доказателство е единодушието, с което не бе одобрен за член на комисията единственият, лежал в комунистическите лагери кандидат - Георги Константинов. При това той бе предложен с учудващ консенсус от всички съюзи на репресираните, но и БСП, и ДСБ гласуваха срещу него.

 - Какво повече очаквате от комисията?

 - Интелигентните българи биха искали освен тези имена да знаят и имената на хората, които са ги вербували, да научат и имената на генералите, които са правели обосновките и са издавали заповедите за това. Искат да научат имената на членовете на Политбюро и на ЦК, които са били преки отговорници за провеждането на тази политика на всяване на повсеместен страх, политика на шантажи, насилие и репресии. Но ако обществото знае имената на тези хора, много лесно ще разбере как същият този "комунистически и ДС елит" днес в най-голяма степен  дирижира процесите в посткомуни- стическа България,  без значение кой е на власт. Тях обаче не можеш да ги огласиш - няма закон за това. Освен това те са уважавани български граждани - шефът на самото Шесто управление на ДС днес е почитан бизнесмен, доктор на историческите науки, собственик на голям български вестник и желан гост на българските журналисти. Умишлено се подстрекават българските граждани да насочат целия си гняв към "агентите", за да забравят техните политически опекуни и архитектите на днешния български "капитализъм". Комунизмът в България беше ужасен не защото имаше доносници на ДС. Комунизмът в България беше ужасен, защото изобщо имаше ДС. А отговорност за дейността на тази мрачна институция носят най-висшите етажи на БКП и ДС. Допускам, че броейки милионите си в луксозните си вили, умират от смях, като слушат ожесточения "дебат" за техните собствени агенти.

 - Да не би да оневинявате доносниците?

 -В никакъв случай. Както казах, това е неизбежен етап от разобличаване дейността на ДС. През този етап трябваше да се мине още преди 20 г.Вярно е, че сред т.нар. агенти доносници има много хора, които са били подложени на чудовищен натиск: едни - за да им бъде разрешена операция в чужбина, други - да облекчат миналото си на буржоазни хора. Някои все пак не са стигнали до дъното, давали са общи сведения, за да не навредят никому. Имало е, разбира се, и хора, които са стигали до най-ниското стъпало и убедено са донасяли за свои приятели и колеги, за да правят кариера. Да се оневиняват обаче дори и "най-леките" случаи, е непростимо от гледна точка на онези хиляди българи, които престояха в лагери и затвори,  без да бъдат пречупени и които проявиха истински героизъм срещу комунистическата диктатура. Не приемам обичайното извинение "Такова беше времето", защото по същото време хиляди предпочетоха лагера или тежкото битие на физически работници, но не станаха нито агенти на ДС, нито членове на партията.

 - Защо не се опитахте да прокарате тези свои идеи, докато бяхте президент?

 - Това беше основата на нашия конфликт с Иван Костов. Поисках среща с цялата парламентарна група в последен опит да повлияя на мнозинството в СДС, че с отварянето на досиетата не приключва нашата историческа мисия, че най-важно е как ще се направи приватизацията. България можеше да се промени коренно, ако бяхме направили приватизацията така, че да отнемем или поне да ограничим възможностите на бившата номенклатура и на бившите шефове в ДС отново да управляват страната икономически. Ние всъщност направихме приватизацията така, както би я направил Андрей Луканов, ако беше жив - на практика бившият комунистически и ДС елит излезе с още по-силни икономически позиции. А 2 г. след това, когато Костов напусна, СДС нямаше пари за парно и за в. "Демокрация". Имаше историческият ключов момент, когато със СДС и неговото мнозинство можехме да пречупим влиянието на бившата ДС. Но не стана. Авторитетът и влиянието на Иван Костов в СДС тогава бяха неоспорими и днес много стари седесари съжаляват за своето лековерие и идеализъм.

 - Напоследък излезе темата за назначаването на милионерите от Луканов. Твърди се, че това е ставало и по телефона. Вярвате ли на това?

 -Няма нужда да бъдат търсени специални доказателства в тази посока, защото начинът, по който стана българският икономически преход, безусловно го доказва. Не само в България, а и на повечето места в Източна Европа и Русия това е част от сценария, замислен преди официалното падане на комунизма от власт. На този процес трудно можехме да се противопоставим - първо, защото бяхме неподготвении второ, защото започна и се разви много преди реално да дойдем на власт. Можехме да компенсираме това първоначално натрупване на пари чрез приватизацията. За съжаление, и този момент бе пропуснат. Слава богу, че независимо от всички пречки в България се появиха и почтени бизнесмени, но исега те се сблъскват с огромните трудности на статуквото. Все пак аз съм оптимист - винаги има възможности за отстояване на истината и хора, които са готови за това. Затуй твърдо вярвам, че времето оттук нататък ще работи за почтените и истински способните хора на България.
 

ВИЗИТКА

Роден на 25 май 1952 г

Завършилправо в СУ “Св Климент Охридски”

Работил е като адвокат.

Зам.-министърна правосъдието в правителството на Филип Димитров

Президент на България от 1997 до 2001 г.

Лидер на СДС от 2005 до 2007 г.

След това се отдаде на международна дейност. Член е на управата на фондация на Бил Клинтън "Клинтън глоубъл инишиътив". Отскоро е президент на базираната във Виена фондация "Център за глобален диалог и сътрудничество".

От: http://www.24chasa.bg/