Иван СухивановПонякога не съзнаваме каква власт има в ръцете на лекарите. Престъпниците, като по поврътливи в умозаключенията, отдавна са разбрали, че властта на лекуващите стои над закона. Затова “болните”, “невменяемите” /затворници/ и пр., се ползват с особени привилегии, именно поради “хуманността” на модерните общества; религиозните общества пък наблягат повече на “справедливостта” /в християнската теология например се обсъжда насериозно въпроса дали бог е повече справедлив или повече милозлив/. Разбира се, не бих желал да живея в общество, в което “божията справедливост” е поверена в ръцете на хора, или в общества, в които “хуманизмът” е благовидна маска, зад която се вършат безобразия.
Виждаме в Германия докъде доведе безпрекословното приложение на теорията на “мултикултуризма”. Германското общество е изправено пред гигантски проблем с милионите емигранти, които вече са и избиратели, а разни зелени партийки обичат да спекулират с “човешките права” на малцинствата. Благодарение на страхлива и недалновидна политика какво е налице? Имаме капсулирани мюсюлмански общности в сърцето на Европа, които паразитират върху социалните придобивки на демокрацията и “отворените общества”. При това как се “отплащат” за това – с омраза и ненавист, с високомерно прокламиране на ислямските ценности, между които проблясва с непреходна светлина джихад-ът.
Но да се върнем у нас. Помните ли популистката постановка за “равен старт” в приватизацията? По-цинична подигравка не може да се измисли и най-перверзното съзнание. Тук червените надминаха себе си. Впрочем не съвсем. Защото тяхната пенсионна система беше още по-цинична и абсурдна. И то поради факта на изядените от номенклатурата пенсионни фондове.
Има обаче една подсистема, която произвежда пенсионери по немного ясен критерий т.нар. ТЕЛК и НЕЛК. На пръв поглед нормално е човек с намалена трудоспособност да бъде подпомаган от държавата, още повече, ако има и принос към тази държава и нейната пенсионна система. Какво става на практика – отново и тук тарикатлъци, тарикати и адвокати покрай тях. Отново т.нар. малцинства, усетили, че могат да се залепят към бозката на държавата, я поради някое заболяване, я поради нещо подобно, което изисква хуманно отношение по принцип. Нещата у нас обаче по принцип винаги изглеждат добре, но докато се опре до конкретиката. А конкретиката винаги е неприветна.
Да симулираш заболяване не е лесно, вероятно, /тук веднага се сещаме за Хашековата история с оная лекарска комисия, която подбирала войници за фронта/, но както казва Чехов в един разказ:”лукав е човекът”. Особено като става дума за пари. Разбира се, от значение е не само симулацията, а комисията, която ще я преценява. И то не толкова нейната компетентност, колкото нейната неподкупност.
Тук пак ще прозвуча малко расистки, но /отново/ в НЕЛК-а срещаме и виждаме млади и дърти цигани на гъсти опашки пред кабинетите, с цел да доказват “заболявания”. Верно, някои от тях няма какво да се доказват, виждат се с невъоръжено око, но много от тези цигани ми напомнят фауната пред църквите, където на показ са поставени ампутирани крайници или криви ноги и пр. просяшки реквизит. Циганите най-често са от София или околностите и, разговарят свойски и вещо, и всеки се хвали с предходен опит да му се вдигне “процентът”.
Тук е “заровено кучето”, както велемъдро се изразява премиерът. Само ако комисията ти предпише, че се регистрира влошаване на здравословното състояние над заветните 71%, само тогава държавата се бръква да ти увеличи пенсийката /по болест/. Нашето отношение към тези хитреци, все пак, е позитивно и лековато – нека вземе човека някой лев, то господ /природата/ достатъчно го е ощетил/а/... А откъде ги взема? От вашата майка или баща, които са бъхтали цял живот за едната заплата. Ха, нека сега и на униформените да изсипем една шапка пари и да ги пенсионираме на четиридесет, пък после да ревем, че нямало пари за пенсии. Няма. Няма и да има. Докато плащаме и на циганката, която се окучила девет-десет пъти и пак е бременна от някого…
После пак държавата ще и отгледа децата по интернати, а те като пораснат ще виснат на социалната система до гроб, понеже нали знаете, в интернатите те много страдали и пропуснали да научат, че в суровия живот ги чака труд и усилия. И ще се изправи някой новоизлюпен “правозащитник” от квартала да ме поучава какво мислела Европа по въпроса… България не е богата и страна, за да си позволява такава баровска и розова социална система. Това иди-дойди. Но не е справедливо никак. Ужасно несправедливо. Па макар и да е милозливо.