Иван СухивановКаква е ползата да се разбиват монополите, когато после се появяват картели? А те са по-гадни и от монопола, понеже са подмолни и безотговорни, защото ги движи единствено алчността. Най-противни са тези, които говорят от името на потребителите. Давам пример с хлебарите: уверяваха ни, че ядем качествен хляб. А какво се оказа – че ядем боядисан хляб, от фуражна пшеница, и ред още химични “подобрители”.
Периодично хлебарите увеличават цените. По цял свят ценообразуването е наука, у нас е езотерика. Понеже зърното поскъпвало на световните борси, дай да вдигнем цените на хляба. Дали е така? Нали уж сме производители на зърно, защо толкова ни влияе световната борса? Хлебарите побързаха да ни уверят, че картел нямало, а и нямало как да стане, имало реална конкуренция. Айде бе! Ние трева пасем. Иван Костов насочи вниманието към зърнопроизводителите – там бил картела. Правителството обаче се ослушва – кое лоби ще излезе най-силно, в крайна сметка идат избори.
Тогава хлебарите изреваха против “чуждите” вериги, същите, дето най-честно си плащат данъците, същите, които създават реална конкуренция… Та те ги натискали да намалят цените, а като намалели цените щяло да падне качеството на хляба, От това страдал потребителя. А те хлебарите, като истински хуманисти, се грижат най-вече за потребителите. Даже са на загуба заради нас. Щото от лебо по-голям няма, нали. Даже самият ББ. е по-малък или равен.
Днес обаче се случи нещо абсурдно – държавата ще наказва търговските вериги, щото намаляли цените! А кой губи от това? Гражданите, чийто заплати правителството на Герб замрази, печелят при всички случаи, защото иначе трябва същата стока да я купят в магазинчето на мутрата. Тук искам да вметна, че криза имаше и при управлението на ОДС, но заплатите растяха всяка година.
Днес само чуваме, че пари нямало за хората, единствено за магистрали и за нови спортни зали за порфесионалния спорт. Ето намери се някой да намаля цени, при това без да питат нашите алчни търговчета, дето ни дерат кожите от началото на прехода. Държавата се сети да се намеси. В чия полза обаче? Като че ли няма картел при плодовете и зеленчуците, при телефонните услуги и къде ли не. Лекарствата са по скъпи от тези при съседите, но там няма борчески, охранителски и застрахователски групировки, които да обсебват всичко под слънцето.
Но така ще е: щом бандити ни хранят, бандити ни съдят и пазят. Вече ни и образоват. Доценти са. Д-р. А сега вече кацнаха и начело на държавата. Какво да чакаме повече тия? Трябва обаче да се примирим. Това е “преход”-но. Статуквото де.