ГРИМИРАНЕТО НА СЪВЕТСКИЯ ХИМН

В една септемврийска вечер на 1977 година полузаспалите слушатели  на радио Москва били стреснати от оръдейните гърла на хора на Болшой театър, който в така познатото ни фортисимо изпълнявал вече отдавна забравения  химн на Съветския съюз. Работата била в това, че за предишните 20 години химнът е бил нарочно позабравен, с изключение на спортни срещи или официални събития.

И така, след това гръмогласно нововъведение на химна ТАСС обявява, че от тоя момент нататък  с него ще започва и ще завършва  всеки ден на съветските хора. Химнът ще бъде изпълняван също така по всички паркове, стадиони, влакове, концертни зали и театри. От тогава насам съветската публика е свикнала да бъде нащрек при изпълненията на споменатия по-горе хор, очаквайки от неговото гръмогласие таванската мазилка да падне всеки момент. По-внимателните слушатели обаче забелязали, че в химна има значителна промяна. За да ви стане ясно, драги български читателю, ще трябва да наруша вашето блаженство на свободен европейски гражданин и да ви цитирам пълния текст на химна.

Союз нерушимый республик свободных

Сплотила навеки Великая Русь.

Да здравствует созданный волей народов

Единый, могучий Советский Союз!

         Припев:   Славься, Отечество наше свободное,

                           Дружбы народов надежный оплот!

                           Знамя советское, знамя народное

                           Пусть от победе к победе ведет!

Сквозь грозы сияло нам солнце свободы,

И Ленин великий нам путь озарил,

Нас вырастил Сталин – на верность народу

На труд и на подвиги нас вдохновил.

           Припев: Славься..................................

Мы армию нашу растили в сраженьях,

Захватчиков подлых с дороги сметем!

Мы в битвах решаем судьбу поколений,

Мы к славе Отчизну свою поведем!

           Припев: Славься....................................

Не ми се сърдете, читателю, ако дотук сте следвали написаното от мен – за тоя подвиг  като компенсация ще получите и нужната доза удоволствие. Та от 1956 химнът е бил изолиран, интерниран, забравен или просто нафтализиран, защото в него се споменава Сталин, който отгоре на това е «вырастил», тоест отгледал като от детската градина, съветските хора.

Какво точно става в 1956? Никита Хрушчов  изведнъж вади на показ за целия свят сталинския масов терор срещу невинни граждани и в речта си от същата година десталинизира Съветския съюз. Той дори цитира химна като пример за славолюбието на диктатора и го нарича «очевидно отклонение от марксизма-ленинизма с принизяване на ролята на партията». Оттогава химнът много рядко е изпълняван при специални случаи – и то само без думите.

В 1977 обаче ЦК на КПСС официално решава да пусне отново химна в обръщение, но вече с някои промени. Припевът например става следния:

Славься Отечество наше свободное,

Дружбы народов надежный оплот!

Партия Ленина – сила народная

Нас к торжеству коммунизма ведет!

А ето и промените в последния стих:

В победе безсмертных идей коммунизма

Мы видим грядущее нашей страны,

И красному знамени славной Отчизны

Мы будем всегда беззаветно верны.

Първият вариант на химна е създаден в 1943 с цел да замести износения Интернационал, който след  договорките с нацистка Германия в 1938 губи предишната си роля, понеже Сталин има прекалено голяма нужда от Германия и спира коминтерновската пропаганда. Това е времето, когато предалият отечеството си Георги Димитров е пял Интернационала до изнемога, и то на руски.

Изваждането на химна от нафталина и съответните корекции в 1977 са били дадени на първоначалните му създатели – Сергей Михалков и Габриел Аркадиевич Уреклян, които срещу 100,000 рубли едва ли са имали някакъв проблем  с  това гримиране – нелоша надница, нали! Бидейки любопитна гарга,   българинът може би се пита какво е това странно име Габриел Аркадиевич Уреклян, известен още като Харолд  Ел Регистан. Това е син на арменски банкер на име Аршак (порусчено на Аркадий). Забягнал от турска Армения в Самарканд, той застава на страната на болшевиките и стига до сталински пропагандатор, журналист и поет.  Привикан на служба във вестник «Известия», това е един от няколкото журналиста, отразявали строежите на Уралмаш и Балтийско-Беломорския канал, построен от 100,000 роби. От репортажите му обаче  няма да разберете колко от тия роби са оставили костите си по тия строежи.

Възкръсването на химна в 1977 не е кой знае какво събитие. Дори и в България поне на думи Сталин вече не е «бащата на народите» и децата не рецитират «Има една страна, в която слънцето никога не залязва». Но в България има Тодор Живков, който напълно в традицията на Георги Димитров демонстрира неоспоримите си качества на руска курвичка – и също в димитровска традиция прави дълбоки метани по повод и без повод на руснаците.

За българските сталинисти остава тежкия въпрос коя версия на химна да изберат – тая със Сталин и Ленин или тая само с Ленин. Историята обаче им предложи и много по-тежки изпитания – как например да пеят с пълен глас думи като «...Отечество наше свободное...», или «союз нерушимый республик свободных», когато нито съюза съществува, нито е нерушим, а републиките са свободни.

Не е лесно да пееш и как «Партия Ленина – сила народная, нас к торжеству коммунизма ведет», или «в победе безсмертных идей коммунизма мы видим грядущее нашей страны»,  а още по-малко «к красному знамени славной Отчизни мы будем всегда беззаветно верны»!

 Такива слова по-скоро биха допаднали на кълнящия се във вечна вярност на Русия Румен Петков и така подходящото му за химна братче Володя. Аз например като дете познавах една циганка на име Сталинка – можете да си представите ентусиазма, с който баща й и майка й са посрещнали бащата на народите. Тя, за разлика от Володя, веднага щом вятъра смени посоката си се прекръсти на Стилиянка.

 Днес в новия химн на Руската федерация вече няма да срещнете нито Ленин, нито Съветски съюз, нито какъвто и да е комунизъм или червено знаме. Аз обаче нямам никакво намерение да подлагам българския читател на ново мъчение с нов руски химн. За всеки читател с мазохистки наклонности той е на разположение в интернета.