Нов Закон за скачените съдове?

Български съд не откри “конфликт на интереси” в това “естествения лидер”, “архи/тектът на етническия мир” по нашите земи Доган да получи милиони левчета от държавната хазна за “научна дейност”. Следващата стъпка е Доган да получи “заслужено” д-рска степен и  да бъде ощатен в БАН, съвсем логично за колосалния му научен принос към мелиоративните системи. Нека припомним, че според много историци мелиоративното дело стои в основата на древните държави, които са възникнали покрай големите реки. Така че в случая Доган се явява и крупен правоукрепител и строител на нова Българийка – халал да му са милионите, дет се вика...

Вероятно вкупом заплатите на академиците в БАН са по-малко от хонорара на “най-успешния български политик”, а както се оказва – и най-успешен български учен. Джонатан Суифт още преди няколко века е описал  как се прави наука наужким. Но не е можал да предвиди явление като Доган, който се явява уникален случай в научния, а както виждаме – и в правния свят. (Светец: с обръч, вместо с ореол).  Разбира се, не трябва да се изпуска и възможността, в случая – за евентуален български Нобел? Доколкото разбираме Доган е сътворил уникално хидро/техническо изобретение – “хидровъзел”, който родната право/раздавателна система разплита вече  години и най-сетне разсече с меча на поокьорвялата родна Темида.

Междувременно “заместникът” на Доган, Касим Дал, взе, че напусна “движението”. Той разкри и друг научен талант на Доган – доносите му за ДС, които имат историческа стойност. Известно е, че историците у нас вкупом са сътрудничили на ДС, като се почне от “историка” Гоце и се мине през разните академици-историци. Историк е и  сегашният догановият заместник К.Костадинов. Той пък дефилира по медиите и ломоти   за “европейските” измерения на българския съд, който не се поддал на внушенията на изпълнителната власт и разните там независими медии, все още ненапазарени от нямащия нищо общо с депесарите, Делян Пеевски.

Костадинов не е единствения еничар в “движението” /за пари и слободи/, там са още тъмни балкански субекти, “дял/аните камъни”, професионалните ибрикчии, Бисеров и Ментата. Нека кажем няколко думи на антропологическия вид българин на служба у ДПС, странен продукт на родния “преход”. Субекти, които непрекъснато се позовават на закона и европейските практики, при положение че служат на несменяем ориенталски лидер, преизбиран със стопроцентно одобрение на масата. Но такава е “пара/дигмата” на ДПС, нали разбирате… (Дори Кадафи допуска няколко процента за цвят, бе холан.)  

Правят впечатление марковите костюми, с които се движат меди/аторите на Доган, тъмни и лъскави, като  зеленозлатиста муха-лайнярка. Впрочем защо да не кажем, че в “сметката” влиза и Гоце, който бе избран с турските гласове, които политическия брокер му “осигури”. Той  защо още се мотае и не вземе да  учреди нов орден за шия  “Цанков камък”?!

Нека кажем и две думи за езиковото поведение на депесарските харизматични лидери. Вижда се, че гузно ломотят, брътвят и дъвчат фразите, особено тия, за които българския е “майчин език”, а зад омотаното им говорене прозира двойното дъно на лъжата и фалша. Защото истината е следната: според конституцията етническите и религиозните партии у нас са забранени. Но какво означава “конституция” за червените  номенклатурчици като Луканов? Впрочем нима изобщо ДПС е нормална партия? Не е ли тя троянският кон на циничната комунистическа върхушка, поредният метастазиращ  капан, заложен от ДС? Нима демократичните идеи, закърпени с бели конци за зеления байряк на движенето, са действителни ценности за тая политическа групировка?

Но да оставим “движението”, какво да кажем за съдиите, които не били се поддали на политическия натиск. Нека се огласят техните имена, да могат пък да се порадват на всенародната любов, понеже нали тя е независима от политиката. Когато “правото” се отдалечи с твърда крачка от здравия разум, то става нелепо и смешно. А тогите заприличват на шутовски одежди, под които са се сгушили недостойни. Едно от най-големите падения е недостоен да раздава право. “Не съдете, за да не бъдете съдени”, е казал Исус и е имал предвид моралните измерения на нещата. Май точно тези, които за българските  съдилища нямат “правни последици”.