Държавата като апаш

Покрай разните флашки и патрашки, боркори и сертовци, боковци и алексейчовци най-вероятно всички ще пропуснем голямата истина за опропастените години на българския преход. Имаме шанс да я зърнем – може би не гола и в цял ръст, но все пак едно крайче от завесата е повдигнато. И това, което се вижда, никак не е за гледане: управлявали са ни с престъпна некадърност, ръсили са парите ни за щяло и не щяло, хранили сме орди тъпоглави чиновници, за да ни усложняват и вгорчават живота.

Според доклад на института за пазарна икономика правителствата, управлявали България в периода между 1998 и 2009 г. (а това са правителствата на Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев) са похарчили неефективно 24 милиарда лева – и са преразпределили със съмнителен ефект още 17 милиарда. При това обект на изследване са само една трета от всички държавни разходи – тъй като самото то се базира на одити, направени от сметната палата. Тъй като далеч не всички разходи на държавната администрация са подложени на проверка от държавните ревизори, може да се предположи, бе реалната сума на прахосаните милиарди е доста по-голяма.

Анализът е изграден върху 586 одита, направени от Съдебната палата. Говорейки за “провали”, експертите на института имат предвид онези дейности на държавната администрация, които са надхвърлили първоначално предвидените разходи, изхарчили са пари неправомерно или за ненужни неща. Като емблематични примери за прахосване на държавни пари са посочени работата на Фонда за лечение на деца, на програмите за развитие на науката в образователното министерство, дейността на Държавно предприятие "Възстановяване и развитие", заменило бившите Строителни войски; работата на националната компания "Железопътна инфраструктура", както и дейността на Националния исторически музей.

Длъжен съм да подчертая, че тези примери са конкретни, но далеч не изчерпателни. Има макропараметри, които в още по-голяма степен демонстрират пълната неефективност на държавната власт в този период, но за тях никой не говори, тъй като щетите имат морално, а не финансово изражение.

Например точно в този период рязко нарастват разходите за съдебната власт, прокуратурата и следствието. В резултат сме уникален случай на държава с практически неработещо правосъдие и фрапираща липса на справедливост, засягаща всички сфери на обществения живот.

Не само в тези години, но и от началото на прехода до ден днешен България поддържа непропорционално голям щат на вътрешното си ведомство, като служителите му се ползват и с ред привилегии, недостъпни за обикновените граждани. В резултат имаме нагла организирана престъпност, която – както виждаме много ясно днес – просто върти държавата на пръста си, имаме повсеместна корупция и злоупотреба с власт, масова битова престъпност, както и напълно гарантирана липса на сигурност в личния живот на всеки гражданин.

Ако някой си направи труда да изчисли какъв брой държавни чиновници се падат на глава от населението, никак не е чудно да се окажем шампиони в ЕС. Този голям брой обаче не поражда по-високо качество на живот, предвидимост и ред, а точно обратното – култивира хаос, корупция и всякакъв род бюрократични унижения и затруднения в контактите на българите с работещите уж за тях институции.

Странно защо също така в изброените от ИПИ примери за неефективност – и следователно – сред одитираните от Сметната палата държавни структури, липсва средновековният феодал, именуващ се “Топлофикация”. Би трябвало да бъде там, дори на първо място – със своите над 500 милиона дългове само за столичната такава, с директорските си джакузита и с наглостта надписва сметки, защото било предвидено да се инвестира в топлопреносната мрежа, дето се губи над 50% от топлинната енергия, ама нямало пари и затова абонатите трябвало да бъдат така добри да платят ремонтите.

Но нека оставим настрана примерите и се върнем към глобалната равносметка. 24 милиарда лева държавни пари са прахосани само за четири години. Само че държавните пари не са някаква общинска мера, те са нашите пари, плащаните всеки месец с данъците. Сиреч държавата е бръкнала в джоба на всеки от нас – от стареца до пеленачето – и е отмъкнала оттам по повече от три хиляди лева.

Да си представим сега следната ситуация: спечелили сте петица от тотото, взели сте към три хилядарки и гордо се прибирате у дома. Само че някакъв апаш се примъква тайничко, резва ви чантата, изважда пачките със стотачки и хуква да бяга.

Какво ще направите вие?

Правилно ли чух, че ще го подгоните?

Ами защо тогава сега тъпчете на място и мигате с очички тъй недоумяващо?