ЗА ЛИГАВИТЕ КОПЕЛЕТА И ЗА ДРУГИ НЕЩА

Преди няколко дена Кафене.сом съобщи за един небивал, невероятен случай: московецът Александър Ручкин от така наречената Премиерска партия на Путин говорил по телефона с една от служителките на българското  външно министерство, която му говорила на английски. Господин Ручкин попитал  служителката: «Извинете, вие в Москва ли се обаждате или в Ню Йорк?» На което служителката отговорила, че се обажда в Москва но не знае руски , а само английски и български.

Ето това, читателю, е сефте, първа птичка – намери се една българка да каже на руснаците в очите, че не знае руски. На тая служителка, аз мисля, трябва да се постави медна плака пред входа на министерството.

Българите, според мен, се делят на два вида: тия които  не знаят руски език и тия, които  мислят че го знаят. Тия, които не го знаят, също знаят че не им трябва; тия, които мислят че го знаят, не знаят  че не им трябва.

Работата е в  това, че отвратителните падежи на руския език не влизат изобщо в интелектуалните  дарби на нацията и колкото  и да го учат, накрая от устата на българите  излиза един забележителен миш-маш, така болезнено известен от партийните разпивки от миналото. Какво не бих дал и днес да чуя руския език, с който Гоце Първанов, така угоднически подхилен,  е говорел на «ти» с Путин.

Историята е запечатала и друг ухилен българин – Бойко  Борисов, на разговор с кагебист номер  едно и с неговия вече подсъдим приятел Лужков. На какъв език, според вас, е говорел нашия словоохотлив премиер с тия московци? На езика  на приятелството, разбира се. Какъвто и руски да излезе от устата им, комунитите от всички възможни фракции обичат да се лигавят с руснаците, да угодничат с тях, да им се лезят. Това си е маниера на всеки палаш, натоварен от господаря си да гони неговия дивеч. За тая власт палашът му е вечно благодарен, гледа го в очите и го боготвори. Казано на чист македонски: «Дека сме руски мекерета е точно!»

Според Кафене руснаците  са учудени от факта, че България и  Русия са се отдалечили не само икономически, но и културно за последните 20 години. Да оставим настрана илюзията, че те са били културно близки; тая близост се измерва с културната стойност на паметника на съветската армия – докато тоя паметник е там, ще има и културна близост. Когато го махнат, ще търсите тая близост със свещ.

Въпросът с лигавенето на някои комунистически копелета е важен, защото е свързан с витринния образ на нацията. Искам да кажа, че за 45 години на българите се гледаше не само като на руски палаши, но и като на кръстоска между албански пудел и либийска овчарка. И понеже стана дума за езика, да ви припомня, че поляците  с техните падежи и езикова структура са много по-близки до руския от всички останали източно-европейци, затова и Чехов с раздразнение се е оплаквал по време на руската окупация на Полша, че поляците постоянно се правят, че не знаят руски.

Ето затова можем все пак да сме горди – ние българите не знаем руски език. Разбира се, далече сме от поляците – няма руснак, който би се осмелил да замръкне на улицата във Варшава. Но когато на посещение в София пристигна знаменития Жириновски, един смелчага хвърли на боклука венеца, който Жири постави на паметника на незнайния войн. И ето тогава, читателю, целият свят видя, че зад палашите на БКП имаше и друг образ – образа на обикновения българин. Ето и на тоя българин аз бих поставил една плака за неговата постъпка.

Жал ми е обаче  за красивото, умно и гушкаво куче, което премиерът намери за нужно да подари на Путин; сега то трябва да учи руски език, да яде руска храна; и на какво ли още няма да го научи един кагебист. Поставете се на негово място и тогава ще разберете за каква културна близост говори московското копеле Александър Ручкин. А имаше толкова много други кучета, тренирани баш за руски господари, които накуп можехме да им пратим в Москва. Сигурен съм че те щяха да стигнат за всички членове на Премиерската партия.