Бойко Борисов и Сретен Йосич

“В България бях в безопасност, защитаваше ме техният разузнавателен   сектор, Бойко Борисов, който по-късно стана кмет на София, и Николай Гигов, собственик на ФК “Локомотив”, с когото имах общ бизнес, той беше легален  търговец на оръжие".

                     Прочутият балкански гангстер Сретен Йосич пред Окръжния съд в Белград

            "Малко е странно, но какво да се прави, такова беше сътрудничеството" – коментира Йосич факта, че е бил пазен от толкова видни в българската обществена йерархия лица. И добавя, че се е преместил да живее в България, защото бил влязъл в конфликт с ръководството на югославската държавна сигурност – и преценил, че и бодигардове не могат да му помогнат в Сърбия.

            Тъй де, България винаги е била сигурно място за гангстери от подобен ранг. Има традиции в това отношение – така на времето приютявахме и Сивите вълци, и Червените бригади, и осъдени на смърт терористи като Исмет Шабан и синът му Тюркмен Шабан, давахме им възможност да си отдъхнат инкогнито в базите на ДС, обучавахме младите им попълнения, наемахме ги да поддържат контрабандните ни  канали. Трябва ли да се пропилее нахалос такова дълготрайно и плодотворно сътрудничество? Не трябва. И заприиждаха: кога да бъдат пазени като Сретан Йосич, кога да бъдат вписани с български паспорти от самите служби за сигурност – и да показват средни пръсти на българите – като наркотрафиканта Куйович, кога да другаруват и да сключват договори с министри и политици – като Майкъл Чорни.  

            Пюлс това Йоца Амстердамеца не е кой да е, има си той сериозни заслуги към крепката балканска дружба. Както сам твърди, през 90-те бил помагал на правителство на Милошевич при снабдяването с технически средства, енергийни ресурси и хуманитарна помощ, а в “социалистическите страни” България, Румъния и Македония бил лобирал за по-гъвкави отношения спрямо санкциите срещу Югославия. И както изглежда, е лобирал с успех – ако се съди по “гъвкавите” отношения и по някои тогавашни писма на сегашния ни президент до Милошевич.

            Но Бойко Борисов... Ами нали той с такава сериозност и с такова напрегнато лице намекваше как си е сложил главата в торбата с ареста на Сретен Йосич, как поради това са му подписали смъртната присъда, какъв хероически успех е цялата тази брилянтна  операция и прочее такива. Нали заради тази заплаха ходеше под засилена охрана и по едно време дори се стигна до се стигна дори до ситуация, която е абсолютно безпрецедентна за генерала на народа – цели два-три дни не се появяваше на публични места и дори – о, Боже! – избягваше контакти с медиите.

            Нека все пак припомним: тогава се заговори за странната операция по преместването на прочутия арестант от Софийския централен затвор в ареста на Транспортна полиция – осъществена от баретите на Филко Славов и по заповед на тогавашния главен прокурор Никола Филчев. С презумпцията, че имало сведения за подготвяно бягство. Има наистина една дребна подробност: от Софийския централен затвор бягството е просто невъзможно – никой никога не е успявал. И още една – от затвора след края на работния ден не се допуска да бъде извеждан никой затворник: така е според неговия правилник.

            Именно това били поискали баретите – и го искали твърде настойчиво. Това предизвикало някои съмнения у дежурния офицер, който се обадил на шефа на затвора. Той пък се обадил на министър Станков и го предопредил за предстоящата операция. Министърът казал: добре, но изискал да бъдат взети всички идентификационни белези на затворника (включително ДНК проба!) – и преместването да се осъществи с камионетката на самия затвор и с участието на негови служители – ексортирани от баретите.

            Това било сторено – и според някои сведения по този начин била осуетена възможността да бъде освободен Сретен Йосич. Планът бил той да бъде подменен с друг човек в хода на самото преместване, а след това баретите да си измият ръцете с твърдението: този човек ни дадоха от затвора, този и доведохме в транспортния арест. Твърди се, че сръбската мафия била платила три милиона долара за тази операция, договорена с посредничеството на Алексей Петров – сегашния съветник на Петко Сертов, а според мнозина и реалния шеф на ДАНС. Доста по-късно българската страна в тази договореност се опитала да върне парите на вече освободения Сретан Йосич. Отговорът обаче бил: аз не давам опрощения. Аз раздавам присъди.

             Че раздава присъди, е знайно. Доста такива е раздал и в България, за Сърбия да не говорим. Твърди се, че е съпричастен към убийството на Поли Пантев на остров Аруба, и че е реалният поръчител за клането в ресторанта на “Славия”, където преоблечени като полицаи наемни убийци разстреляха в упор сикаджията Милчо Бонев - Бай Миле, и още неколцина негови бодигардове. Само че Сретен Йосич не беше нито разследван, нито съден в България. Беше екстрадиран в Холандия, при нечувани мерки за сигурност – и тази екстрадиция беше една от акциите, с които МВР особено много се гордееше. И особено тогавашния главен секретар – който дълго време при всяко медийно появяване не пропускаше да се похвали с нея.

             Холандия се съобрази с искането за екстрадиция от сръбска страна - и върна пречутия гангстер в Белград. Беше много ясно какво ще се случи след това – Югославия е балканска страна и правосъдната й система прилича на нашата. Срещу гаранция от триста хиляди евро Сретен Йосич бе пуснат на свобода. И досега си е свободен. А Бойко Борисов вече не се чувства дотолкова застрашен. Даже се кани да става министър-председател. Макар че преди да го направи, би било добре да поиска Белградския окръжен съд да осъди Сретен Йосич за лъжесвидетелство. Да внесе там съответната молба и да заведе съответното дело срещу сръбския гангстер. Че инак ще звучи красиво: пазил Тодор Живков. Пазил Негово Величество Симеон Втори. И накрая пазил и Сретен Йосич.