Парите не миришат

Сигналите за началото на световната финансова криза от миналата година бяха посещнати от властта тук по същия дебелокож начин, по който управниците наблюдаваха от години и драмата със софийските отпадъци.

В пристъп на откровеност лидерът на БСП Сергей Станишев ( в това си партийно качество говореше) заяви миналия месец в Брюксел пред европейски социалисти, че световната финансова криза е шанс за тях ( социалистите). Обедняването, дискредитирането на пазарната философия и практика, е голям кеф за обогатяващите се от човешкото нещастие политици!

Заяждането по повод проблемите с боклука в София, при всичките му видими и вонящи поводи, силно намирисва на поведението на управляващите по отношение на (не)управляването на кризи от всякакъв характер.

За трагедията на изоставените ( не само от родителите, но и на практика от държавата) деца на България властниците бяха подтикнати да реагират от разкрития на чужди журналисти, излъчени по телевизията в половин Европа. Управляващите вкупом отвърнаха първосигнално с …обвинения, че показаното било антибългарска пропаганда ( в това отношение съперниците Първанов и Станишев нямаха различия). Постепенно, с повече от година закъснение, президенът и премиърт започнаха да навестяват детски домове, да се изказват пламенно за необходимостта от подходящ семеен кодекс и да се снимат с нещастни изоставени дечица ( Първанов е водещ специалист в тази област).

За кризата с металургичния комбинат „Кремиковци“ управляващите направо поставиха рекорд под бягане от отговорност на дълги разстояния. Все нямаше криза, а все имаше кандидати от няколко континента да напазаруват ( все по - евтино) гордостта на социалистическия чугунен възход. Докато ( да свидетелствам отново, понеже видях с очите си) комините на гиганта, рожба на гигантоманията на режим с мисленето на икономически инфантил, спряха да бълват пушеци.

Нямаше, или беше немислимо ( според нашите ръководители) да има криза със снабдяването ни с руски газ. Когато бяха изненадани, че вероломният удар не идва от Запад, както са свикнали да вярват, а от Изток, не само не видяха криза в отношенията с измамниците, но и се скъсаха да ги уверяват в отличните си чувства ( откривайки година на България в Русия, мъркайки от удоволствие от похвалите на руския външен министър Лавров за доброто поведение на София като пример за натовска държава, обичана от Кремъл).

Ако ги питате тях, седящите на върха, няма криза и в образованието, и в здравеопазванетои дори в правосъдието и вътрешния ред – все области, в които по европейски оценки България се е превърнала в нарицателно за криза по европейските стандарти.

По нито един от поводите – икномически, социален или дори международен - с тежки последици за стопанството ( като газовия), властите не сметнаха за необходимо да обявят извънредно положение за справяне с кризата. За самата световна криза, с нейния абсолютно неизбежен ефект върху страната, правителството склони да свика антикрисизен съвет с участието на широк кръг експерти малко след деня на лъжата. И обеща да го повтори ( форума, не деня на лъжата, той си е всекидневие) …най -много веднъж, или два пъти ( защото има намерение да го прави веднъж месечно, а след два месеца вече други ще сърбат надробеното).

Но ето че власта най – сетне си намери кауза, достойна за демонстриране на загриженост до степен, че да обяви извънредна ситуация: софийските отпадъци! Възползвайки се от основателното недоволство от безобразията със столичната смет, Станишев и компания търсят печалба в стила на римския имрератор Веспасиян, които наредил да се обложат с данък публичните отходни места и останал в историята с циничното възклицане „ парите не миришат“.

Първите социологически проучвания вече показаха, че огромното мнозинство от хората разбират спекулативния характер на твърде закъснялата ( или твърде близката до деня на изборите) загриженост – определят я като политичеки мотивирана.

Париите, които гласуват без оглед на миризмата на олигархия, която се носи откъм кабинетите на техните ръководни другари, са цинично обвързани с парите на самата олигархия. И ако те, обезправените, имат извинение за своите заблуди, то употребата им за рециклиране на досегашната власт под припева „ на крак, о парии презрени“ е позор за употребяващите ги, които тайно презират париите, но парите – явно не!.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/