Смях в залата

Ако се съди по имената, които се въртят в публичното пространство, президентските избори се очертават като цирк. Или може би по-точно: лудница. Или нещо средно между двете. Което не е за чудене – друго и не може да се очаква от една държава, която се е превърнала в нещо като приют за побеснели клоуни.

Върхът на сладоледа – съвсем очаквано – е РЗС. Освен евентуалната, дълбоко жадувана номинация на Трактора за държавен глава, според в. “Стандарт” там обмисляли съвсем сериозно да номинират... бившия главен прокурор Никола Филчев.

Няма да е зле – на луд президент все още не сме случвали. Да не говорим, че след като си ошашавял дотам, че да възжелаеш Алексей Петров да представлява държавата ти пред света, няма как в главата ти да не се появи и светлият образ на неговия чадъроносител.

С това обаче екзотичните идеи на РЗС не приключват. Друга такава е Стоян Ганев. Който – ако случайно сте го забравили – се оказа председателстващ сесията на ООН в Ню Йорк, а след изтичане на мандата си там поиска политическо убежище, защото СДС (намиращо се по това време в опозиция) го било репресирало.

Репресията – ако и това сте забравили – се състоеше в публичното му освиркване по време на петата национална конференция на СДС – в момента, в който се опита от трибуната да развива своята версия за прословутия си “жълт плик”. Същият този жълт плик може да бъде разглеждан като прадядото на флашките, развявани днес от патрашки и дачковчета. За това какъв вятър вее в кухите тикви на РЗС, говори между впрочем и фактът, че дори не отчитат обстоятелството, че няма как ваклото ягне Яне да кандидатира ваклото агне Стоенчо, тъй като последният вече две десетилетия не обитава територията България.

Идеята да се кандидатира Филчев е като че ли най-оптималната – като се има предвид друга една перспективна кандидатура, която пък се мъти на Позитано. Червените редици да се сплотят със сричащите българската азбука (Аз, Буки, Веди, Гоце...) – зад издигането на Борис Велчев за държавен глава. Е, звучи малко странно една партия да издига безпартийния по Конституция главен прокурор за свой кандидат, но къкво пък – техния действующ президент, дето трябва да обединява нацията, направи партия, та един главен прокурор ли...

Казвам перспективна – и искам да направя на червените едно делово предложение – биха могли не само потайно, но и явно да се обединят с произведената от самите тях квазипартийна ядка от политически перковци, и да асимилират “Екип”-а Тракторен в своите мозъчни тръстове. Как ли? Ами много просто: като обединят двете кандидатури. Филчев ще бъде кандидат за президент, а Велчев – негово вице. Той и сега е негов достоен заместник в прокурорското поприще (даже с някои екстри: знае английски, не хвърля пепелници и не монтира видеокамери в прокурорските тоалетни) – тъй че ще са си лика-прилика.

В целия този бестиариум един единствен политик прояви здравомислие, скромност и прозорливост: Иван Костов. Той категорично отказа да се кандидатира. Правилно: защото ако беше се кандидатирал, нямаше да го изберат – а той не е от хората, дето оставят магарето си в калта. Затова е оставил абдалите от СДС да си бият главите над президентската кандидатура на Синята коалиция, а за ДСБ е оставил далеч по-апетитната задача да измъдри кметските кандидатури за големите градове.

След което въпросните абдали сумирали списъка от дежурни мераклии да застанат под светлината на прожекторите: Надежда Михайлова, Димо Гяуров, Румен Христов. Няма как обаче да не призная, че има хляб в тези кандидатури, има коалиционен потенциал. Надежда Михайлова може да разчита на благороден жестове от страна на Яне Янев – тъй като именно тя го преведе през портите на Народно събрание. Сиреч – ако, да речем, тя се домогне до втори тур, то Тракторът би могъл галантно да се откаже в нейна полза и носталгично да призове сплотените трактористи да дадат гласа си за Надето, което някога всичкинаричаха “хубавото”.

Димо Гяуров пък може да разчита на сроден жест от страна на АБВ – тъй като Георги Първанов би следвало да му се отблагодари за енергията, с която охраняваше архивите на НРС, дето кротко почиваше и поизтънялата папчица на агент Гоце – не случайно генералът се оказа единствения висш функционер на СДС, награден за добрата си служба с посланически пост.

Румен Христов няма чак такива лостове, но пък би могъл да намери общ език с големите зърнопроизводители: тези измежду олигарсите на президента, които според мълвата се били събирали на продуктивни разпивки и кроежи за нова зърнена криза, която да гътне Бойко Борисов по Луканов тертип – със средствата и замаха, с които беше гътнат и Жан Виденов. Прочее ако този гладно-кокоши сън се сбъдне, със сигурно ще видим и как Сергей Станишев води ежедневни протестни шествия от НДК до “Александър Невски”, където Слави Трифонов хероически пее възрожденски песни.

И така, братя българи – налейте ракийката, нарежете салатката: позорището започва! От зеленото, за което ще се хванем след някой и друг ден – та чааак до есента... Ще видите наяве как дефилира към “Дондуков” 2 цветът на нашия политически елит, избраната върхушка от нашите избранници! Ще има да се чудите, да се маете, да цъкате с език и да се чешете неразбиращо по врата – както прочее правехте и досега, когато същият този елит възлизаше към стартовата линия.

Пожелавам ви приятно зяпане под националната ни шатра!