Муамар Кадафи – човекът, който ще завижда ... или как политическата коректност води до крайности

Представете си държава. Арабска.
 

Държавата от десетки години е управлявана от несменяем държавен глава, дошъл на власт след революционно взимане на властта (както знаем, „революционно“ означава насилствено). Държавата се управлява „демократично“ с периодични „избори“, на които лидерът или неговата партия (племе, клика) печели постоянно с почти 100%. Опозиция, ако има такава, отдавна е напуснала страната. Разбира се, страната е богата на петрол и спрането на доставките от тази страна би довело до чувствителна промяна в цените на борсите. Лидерът на държавата понякога влиза в конфликт със съседите си, поддържа анти-израелски терористи и поне веднъж е подлаган на нападение от страна на американците. До тук, както и да е, но нашият човек (лидерът на революцията) е изтребил и доста хора от собствения си народ, понякога с химически оръжия, понякога с помощта на лично преда ни му специални части или по друг анти-хуманен начин.

Друг детайл за страната е, че самото ѝ създаване е сериозен компромис между вероятно несъвместими племена, народи или религиозни течения и които се държат в обща държава само с помощта на насилието от горе.

И през цялото време този диктатор е като трън в очите на демократичния свят (демократичен е в смисъла, в който се влага в Европа (без ОНД), Индия, Северна Америка, Чили, Австралия, Южна Корея). Приличните хора биха избягвали контакти с него, но за съжаление петролът (т.е.лесните пари) са отрова за всяка страна, а и в крайна сметка, кои сме ние, за да даваме акъл на другите народи как да живеят?

И още един детайл: страната НЕ Е обект на масов туристически поток

В днешния свят за съжаление огромна част от населението на планетата живее при режим, върху който нямат никакво влияние.

И изведнъж диктаторът се дъни: извършва прекомерно насилие срещу хората.

Какво трябва да направим ние – описаните по-горе демократични страни и региони? Санкции, затваряне на граници, прекратяване на търговията с този диктатор, ембарго, военна намеса?

Преди да отговорите на горния въпрос помислете за коя страна ви говоря?

Либия на Муамар Кадафи?

Не, мили мои, става дума за Ирак на Садам Хюсеин!
 

Там бяха приложени всички изброени мерки, като само военната намеса реши проблема – нито санкциите, нито ембаргото му накривиха шапката на Садам, но пък и на нас повишението на цените на петрола в крайна сметка не ни накриви много шапката. Само военното решение премахна проблема Садам и точно военното решение ни накриви и нашата шапка: цялото политически коректно (едно време му викаха „прогресивно“) човечество оплю американците и всички нас за военното решение. И продължава да ни оплюва. И продължава да твърди, че е било лошо.

Сега разбирате ли защо Европа и Америка не искат да се намесват по-сериозно в Либия? Нали ако се вземат истински мерки срещу Муамар Кадафи, то пак ще бъдем оплюти от политически коректното (прогресивното) човечество. No thanks!

Така че – нека насилието в Либия продължава, нека видим как народът на Либия ще се справи с диктатора си без наша помощ.

В този момент Муамар Кадафи вече трябва да завижда на Садам Хюсеин: защото Садам Хюсеин беше изправен на съд и обесен като държавен глава, докато Кадафи според мен жив ще бъде дран с тъп бръснач на площада пред погледа на цялото човечество (вкл. и политически коректното) и много, ама много ще завижда на Садам.
 

Пък аз съм склонен да плащам и 3,50 лв за литър бензин за тази гледка.

А друг път – недейте да плювате много, когато американците ни вършат мръсната работа. Прави са.

Блогът на Константин Павлов - http://komitata.blogspot.com/