Медийни въшки

Медиите у нас са въшлясали с едни и същи физиономии. Въртят се до умопомрачение втръснали ни лица, които ослюнчват ефира – с мутирали от лицемерие гласове и с папагалския си репертоар. Ако преди допускахме, че “системата” ги люпи такива, днес виждаме, че нещата все пак са твърде лични, т.е. става дума за конкретни субекти, с конкретни претенции и амбиции.

(Не) знам кой и как решава, че до безкрайност можем “да слушаме” вечно “поканените” вампирясалите издуханяци като Цвятко Цветков, Райдовски, Гестапото, Бригадира и ей такива едни противни куки, които безконечно да ни обясняват разликите “преди” и “сега”, в ченгеджийниците примерно. А покрай тях и целият обществен живот и “демократизацията” в България. Неясно защо примерно Нова телевизия, а и не само тя, лансира екзотиката на  разни мучащи цигани и циганета, представени като етнопопфолкчалга “певци”. Това било народната култура сега?!

Масовото затъпяването си има своите флагмани. На особена почит са разни тъпунгери и дегенерати като Пищова, и още изявени мунчовци от Биг Брадър (то там други не попадат), разни манекенки, модистки, с два грама овчи мозък, вучковци, издънки от номенклатурното котило, продънени политици, откачени природозащитници, някаква раково болна, осъдила и оскубала държавата по почина на нарушените човешки права, от които се препитават и доста адвокатчета; разни магьосници, “гледачи” за пари, “православни скотове”, с претенции за духовност, и още, и още - откровени проститутки…

Забравих кудкудякащата всяка сутрин Гала, прибоят от панделки и розова кичория, “Море от любов”, (как ли й беше името?) , Ризова и тя не пропуска чалгарите; патриотарските изцепки на Росенчо Петров, ама “нека говорят”, глупости, това пожелахте пак да видите, “елитът” демек, избутал всичко нормално от пътя си с лакти, нокти и зъби. От друга страна е добре, че нищожеството и долнопробщината си имат име, персонализирани в дежурните лакеи на властимющите.

Преди време научихме още, че ватманът-педал пишел “стихове”, вероятно за дебили? Не че на плачливия баничар Недодялко Й. са по-добри, макар и като пикиращи лайна в НДК… Впрочем пльоскащи се пишурковски лайна от същият автор есенно капят постоянно в Труд – помним “писмата” му до Ив. Костов, сега чухме че наскоро и до Гербаджи-баши драснал два-три реда. Авторът на оди и възхвали за Генералната линия, ЧК и другарите с маузерите, покафенелият Левчев (а скоро вероятно и Евров?), също ни ощасливява периодично с кухата си реторика (нека припомним, че в момента негово протеже, бивш сътрудник на ДС, оглавява СБП).

Впрочем позорът  “български писател на служба” е  стар като новата българска литература – днес наблюдаваме нова модификация, римуващите тарикати се водят “съветници” на Гоце по “културни въпроси”. Помиярският, а днес мемоарно-екарисажен сленг на подобни политпропагандатори на соцреализма, избива някак в “новата журналистика” на прехода, маскиран като лигава “балкантуристическа” носталгия, като фалцета на разни дебелогъзи актриси; като чекиджийски плач по комсомолската синекурка и тлъстите хонорари, солиращ в несекващия хор на духовните импотенти…

Да, същите тези мазни комсомолчета от перестройката сега са собственици на медии, рекламни агенции и издателства. Някои пък предпочетоха “белите одежди”, научната сфера – преподаватели по история на БКП, днес са изВАКани като професори, член-коренспонденти и академици. Душеприказчикът на “незабравимата” Людмила, , псевдомъченикът акад. Светлин Русев, щамповач  на варакосани партизански икони, с които би трябвало да изографисат президентските кенефи, и той изплува като лоена топка върху мазния курбан на реабилитаторите на комунизма. Производителите на пантеони не остават без работа и през “прехода”. Да преходът се оказа време разделно, въпреки демагогските дрънканици на комунягите за “единение” на нацията. Но над всичко това, гордо плува, във висини и облаци, като цепелин,  Бойко Бодигардов…

Епилог: Порасналият Христофор Белокровский, от алековия  разказ “Пази, Боже, сляпо да прогледа” се среща дори “и със султана”. Той е забравил, че като малък е яхал свинята и се е къпал в локвата с нея. Сълзи на гордост бликват в очите на неговия баща, като научава от гавазина (тур.бодигард), че синът му е големец от екстра класа и “ашколсун, машалла и аферим” на таквизи синове! Синът обаче се разграничава от низшостоящия си баща… 

Впрочем куриозът винаги е бил на почит по нашите ширини и винаги предизвиква сълзи на умиление (това храни нашата жълта журналистика); така и аз се и умилявам като слушам самодоволните хвалби на някои наши политици – и аз съм българче и куриозите не ми са безразлични. Лани слушах ли, прочетох ли, че един такъв, който казваше: че Ангела Меркел му рекла еди какво си, господин Ромпой го потупал по рамото и казал:”Браво”, а негово превъзходителство г-н Барозу (да живее сто години!)  Му рекъл, че подкрепя… После новият политик се прекръстил ловко и рекъл:” Ха, дано!”. Ето такива комикси текат днес по българските медии.  Край.