СДС e на ръба

Парламентарната група на СДС бе напусната от трима депутати и бройката й бе сведена до санитарния екзистенц-минимум от 10 души. Парадоксалното е, че сега г-жа Мозер е призвана да спасява синята парламентарна група. Но това не притеснява Мартин Димитров, който е убеден, че групата ще продължи да я има и няма да се наложи пожарникарско вливане в редиците на ПГ на ДСБ, за да не остане СДС без представители в избирателните комисии – право, полагащо се единствено на парламентарно представените партии и ГЕРБ.

На мен ми е хем тъжно, хем смешно. Мартин стяга сините да влизат в следващия кабинет, а не може да внесе ред в собствената си партия. Поддаде се на интригите на разни апаратурчици и мижитурки, които го вкараха в сценария да се обяснява всеки ден за всичко, което прави. От друга страна, когато си правеше кампанията, не вярвам да не ги е знаел тези неща – че ще бъде атакуван от загубилите по една или друга линия, че Юруков ще му крои шапка ката ден, че столичната организация на партията ще го яде за дето е жив, че всички „загрижени” за собственото си оцеляване в политиката ще са недоволни, ако се правят планове и коалиции без тях… Но станалото-станало!

СДС е на поредния кръстопът в своята противоречива и динамична история. Само че сега алтернативата на участие в следващия кабинет не е четири години близане на раните, а изчезване от политическата сцена завинаги. Защото очевидно всички третират СДС единствено като марка символизираща носталгия по отминалите дни на синьото правителство на Иван Костов и милионния митинг на Орлов мост. Никой не предлага политическа програма за това, в какво трябва да се трансформира партията, какви цели и задачи да си постави, с какви средства ще ги изпълнява, с какви хора, с цената на какви компромиси ще следва избрания път и т.н. – иначе казано, липсва политическа визия и проект за развитие на СДС.

От което се възползват всички обичайни заподозрени благодетели на синята партия, готови да се нахвърлят върху политическия й труп и да злорадстват на провала й. А това  е вредно за българския политически процес и живот като цяло. Без СДС „нормалното” и „автентично” дясно ще изчезне и на негово място ще дойде параноично-сумрачното на ГЕРБ и егоцентрично-маниакалното на ДСБ. Да, СДС си има кусури и то повече от достатъчно, но те не са априори валидни само и единствено за нейното политическо битие, според мен, те са вродени на всяка една политическа формация в България поради рождения дефект на българските партии причинен от „акушерските” грижи на БКП/БСП. Така че, в един по-дългосрочен аспект, оцеляването на СДС е обвързано с бъдещето на националното политическо представителство което или ще поеме пътя на консолидация или ще затъне безвъзвратно в блатото на самоиндуцираща се атомизация.