ПРОМЯНА В ИЗБИРАТЕЛНИЯ МОДЕЛ – “ПРО” И “КОНТРА”

В момента, след обезпокоителните за обществото случаи на из/купуване на гласове, което фактически обезсмисля принципа на демокрацията, се събуждат латентно дремещи дебати за промяна на избирателния модел.  Дали новият, евентуално, “ модел” обаче ще доведе до “пречистване” (илюзията за “морала в политиката” все още не е изветряла!)  на управляващата класа – или, напротив, ще вкара във властта хората, които държат придобитата през “прехода” икономическа власт?! 

Очевидно е, че тези дебати ще доведат до ново избуяване на популистката фразеология и демагогията! И така: необходимост ли е въведеждането на  задължителното гласуване?  Подходяща ли е за българските условия мажоритарната система? И какво е общото между двата въпроса, щото май започват да се подменят и настава объркване...

Даваме ли си сметка как ще се отрази  на развитието на демокрацията  въвежането на лансираните идеи за промяна в избирателния закон?  И кой ще носи отговорност, ако евентуално нещата в обществено-политическата сфера се влошат допълнително? Независимо дали тънките конюнктурни сметки на някого ще излязат или не.

Този, когото трябва да се запита първом (народът), никой не си прави труда да зачита.  Референдум досега нямаме, а “основанията” на противниците на пряката демокрация са, че избирателят не бил достатъчно зрял и по този начин лесно манипулируем от користни политически субекти.

Кой обаче е този, който ще преценява това – не е ясно. Очевидно това не са партиите, страдащи силно от дефецит на нормалност, не са и користните социологически и пиар агенции, не е четвъртата власт, вече достатъчно контролируема отгоре. Неотдавна обаче наблюдавахме добър пример - референдумът в Ирландия, показващ на какво са способни гражданите, щом осъзнаят своята сила и употребят най-важното право на демокрацията!

Разнобой се наблюдава и в редиците на самите партии: от една страна титулярният елит, стресиран от непреклонното европейското наставничество, се стреми така да  нагласи нещата, че да си остане във властова позиция; този плуващ над обществото с/лой от “избраници”   не се вълнува от проблемите на масовия българин;  от друга страна все повече хора, включващи се активно в политическите процеси, и обнадеждени от европейската перспектива, желаят нещата да тръгнат, и ясно съзнават, че клеясалото статукво възпира позитивните реформи… Вероятно и точно те се надяват на “мажоритарния” подбор, но е възможно да останат излъгани. Защото в  установилата се “фасадна” демокрация механизмите, които въздействат на обществените нагласи, са твърде далеч от идеализираната ни представа за мажоритарност...

В медийното пространство непрекъснато се пускат идеи, тези и прогнози, често пъти и явни провокации, какво трябва да се направи на парламентарно ниво, за да стартира тази  “належаща”  промяна;  не ни се обяснява кой и защо иска тези промени, и какво точно се променя, и т.н.  Посочват ни се на ангро разни примери: еди как си било в Кипър, в Гърция (страна, която би трябвало да се сочи за отрицателен пример), или в Белгия… Не се пита обаче какво общо имат тези държави с българската специфика?!  Там, например, минали ли са през “диктатура на пролетариата”?  И защо в държави като Франция, Англия или САЩ, флагмани на  демокрацията, няма задължително гласуване?    У нас обаче “независими експерти”  ловко  подготвят почвата, като се разчита на прослувутата българска политическа апатия, на някакво неизчерпано  все още доверие във висшите “институции”,  които “знаят какво правят.

Кои партий(ки)  искат задължително гласуване и защо? НДСВ, ВМРО, и т.п.,  за които е почти невъзможно да прескочат “прага”, а някои и “трапа”… Същевременно същите тези са против мажоритарния вот! Значи автоматично да продължим да ги избираме чрез нагласените партийни листи с отбор-юнаци и лизачи, посочени от централите, без да се замисляме над това, което лицемерно проповядват предизборно и забравят скоро след това! 

Само че и мажоритарния вот не е панацея, както ни убеждава президентът, с подтекст, че е той е единствения мажоритарно избран управляващ и поради това с амбиции за повече правомощия. Това си е поредната димка на управляващата класа, уж замислила се за правилното функциониране на  родната демокрация… Прехваленият “мажоритарен” избор на “личности”,  които народът “познава” единствено с режисирани от пиар агенти медийни изяви, едва ли ще промени съществено положението в България.

А и всеки харесва различни неща. Едни от най-популярните у нас лица са мафиотските мутри и чалга-певачките!  Нима това ще са “новите лица”, които “избрани” мажоритарно, чрез  осигурени от съответните брокери  гласове, ще правят “нова” политика?!  

Не си мислите обаче, че партиите, които настояват за промени в избирателния закон, са против купуването на гласове. Не. Но те предлагат тези гласове да се купуват с държавни пари, а не с “мръсни”, каквито били частните!

Но нали богатството на българските олигарси по същество е бивше държавно, но присвоено по съответния “законен” начин, а не поради размах на частната инициатива? Цинизмът в случая е предлагането на данъчни “преференции” за тези, които са упражнили задължителното “право”  на глас?!  Предлагат се също така и санкции за “негласувалите”, както презрително ги определят родните политикани, което си е нарушаване на  граждански права.  И то само защото някои си намазани пехливани, като тези от спуканите гайди - НДСВ, и др.,  са решили да ни впрягат до живот, според натамънен от тях избирателен закон! А нима не трябва преди това да се проведе акция “Чисти ръце” и някои хора въобще да не бъдат допускани до управлението на държавата? Явно няма кой!  

Специфичен е въпросът със задължителното гласуване: твърди се, че чрез него ще се елеминира етническия вот, въпреки че това засега  е и антиконституционно. Трябва да се има в предвид, че  “негласуването” също и израз на протест против системата, при това доста ефективен явно, щом управляващите така се подплашили от ниската избирателна активност.

Всъщност истинската преизборна борба е за гласа на негласуващите; дали това са безотговорни лумпени, които Атака успява да мобилизира през последните години, или са просто апатични граждани, отвратени от нашенските политически нрави, това е трудно за измерване... Никой не казва, например, какво пречи на твърдо негласуващите досега  да пуснат празни пликове, ако преди това не са закупени от някой от тъмния спектър (новият модел не казва как ще се справим с политическата корупция) – при едно въвеждане на задължителното гласуване,  но пък с какво ще се компенсира горчивината да бъдат замъквани гражданите до избирателните урни, само и само защото Волен Сидеров твърди, че гласуването потвърждава националната идентичност!

Ами има и други ценности, те пак чрез гласовете, пуснати за АТАКА ли ще се декларират? И кого вкарва АТАКА в парламента – педофили, истерични кресльовци, (вече и мутри имаме в европарламента!), и тем подобни. Това ли ви е прехваления мажоритарен вот?!  Не е ли точно персонификацията в някои листи, това ,което отблъсква хората от упражняване на вота? Добре, въвеждаме задължителното гласуване – какво се променя? Може би ще се възкреси двуполюсния модел по този начин, който, както виждаме, ще се окаже май по-подходящ за нашите условия, отколкото 300 партии, с най-разнообразни програми и с една основна цел – да грабнат държавната субсидия, да изхитруват някак си избирателя да гласува за тях, и пр. Но и предложеното от президента заличаване на от регистъра на малките партии е антиконституционно.

            Друга една идея обаче би била по-плодотворна: ако се въведе образователен ценз. Например: хора без завършено основно образование, т.е. практически неграмотни, да нямат право на глас. Все пак гласуването изисква някаква гражданска активност, съучастие с обществените процеси, и пр. Грозното явление да се гласува, без да знаеш защо го правиш, е профанация на всички европейски ценности. И така автоматически ще отпане въпроса с купуването на циганските гласове. Нищо, че разни новоизлюпени правозащитници от Факултето ще ореват орталъка…

            Цялата борба за въвеждането на задължителното п(р)одаване на гласа обаче е предизивикана от т.нар.”стари политически сили”, които се поизложиха на последните  местни избори и бяха бити от т.нар. “бизнес партии” и “регионални сдружения”,  определяни като “безпринципни образувания”, чийто единствена цел била властта и обогатяването чрез нея, според изконната нашенска традиция... Интересен упрек, защото за какво се борят те тогава? За реализация на утопичните си проекти! Или просто са едни политически филантропи, необяснимо защо решили на добра воля да оправят страната си?

Досега наблюдавахме същисани само колосални грабежи и измами, скапване на всяка справедливост, разпад на хуманнните отношения… Виновни де факто няма. Е, ето сега: на погнусените от безобразията им се налага хомота на  задължителното гласуване –  да препотвърждават солидарно и легитимират по този начин установеното статукво до безкрай. От друга страна – кой  знае, точно това може да е вълшебното средство, което да оправи държавата  тотално?

Епилог: Пороците на нашенската демокрация  биха могли да бъдат парирани, ако се въведе  платено гласуване. Срещу малка сума всеки би дал гласа си за род и родина… А не да  хвърляме на вятъра гласа си, срещу едната гола агитация на претендентите за власт. “Интересът клати феса” – няма само политиците да печелят, я! Впрочем има още едно официализирано купуване на гласове – чрез т.нар. “застъпници”, които получават определена сума за уж свършена работа за партиите…Чалъмите край нямат.