НИ МЕДА, НИ ЖИЛОТО

Ако е верно, че Левски е казал, че който ни освободи, той ще ни зароби, то значи, че трябва да се запитаме защо ни е това освобождение? Очевидно за да поддържаме илюзията, че са ни освободили.

Ако не са ни освободили, тогава трябва да мислим за ново освобождение. С други думи да се освободим от Освобождението. И понеже сме свикнали някой да ни освобождава, трябва да си изберем кой ще бъде следващия. Дали това ще е пак Русия. Това е Русия, на която сме построили хиляди паметници, че ни е освободила (според Левски заробила), че се е опитала да ни набута монархията си, че е насъскала Сърбия да ни пусне малко кръвчица за назидание.

След това пак Русия идва, вече облечена в мантията на сталинизма,  пак да ни  освободи (по думите на Левски да ни зароби) и довлекла сталинизма, червенковизма, концлагерите и живковизма, гоцевизма, КГБ и ДС, Борис Велчев и Румен Петков, Алексей Петров и Цвятко Цветков, Никола Филчев, Бойко Борисов и мутрите. Всички те са така «емоционално» настроени към Русия, благодарни към Русия, вечно чакащи от Русия да ги освободи, а според Левски да ги зароби.

Усещате ли порочния кръг, или по-скоро буксуването на един мухлясал национален манталитет: нация, която не може да стои права на краката си?

Днес Русия принадлежи на нейния нов цар Путин Първи, кагебист, предал комунизма и върнал каквото останало от царизма. Бъдете уверени – той едва чака да ни освободи.

Русия ли трябва да ни освобождава или ние трябва самите да се освободим от това, което сме?