РЕВОЛЮЦИИТЕ СА ЛОШО НЕЩО

Революциите са лошо нещо.

Някои читатели могат да останат изненадани от това твърдение. Те са свикнали да чуват че революцията е двигател на прогреса и толкова хубаво нещо, че трябва да продължава непрекъснато.  Но нека си спомнят от кого са го чували: от хора, за които революцията е бизнес. Дотолкова сладък, че сами са се нарекли „професионални революционери”.

Не, революциите не са двигател на прогреса. В най-добрия случай те са опит за догонване на прогреса. Те се случват в общества, изостанали в развитието си. Чувството за това изоставане поражда силни вътрешни напрежения в изостаналото общество, които могат да доведат и до взрив, т.е., до революция.

Типичен пример за това, а и пример за революция изобщо, е Френската революция. Дълго време французите наблюдават със завист успехите, които бележат някои съседни страни благодарение на свободното прилагане на новата обществена система, капитализма. Когато към тях се присъединява и една нова държава в Северна Америка и прогласява своята „Декларация за независимост”, напрежението във френското общество достига точката на избухване и то прави опит да достигне със скок своите съседи.

Резулататът от това е обобщен във френския вариант на Декларацията за независимост - т.н. "Декларация за правата на човека и гражданина". Докато Американската „революция” (поставям „революция” в кавички, защото тя в същност не е такава - американското общество не догонва ничии успехи, това е просто война за независимост) си поставя и постига ясни цели, Френската прогласява троицата „свобода, равенство, братство”, където последното не  е обект на правото и не е ясно как ще се осъществява.

Ако трябва да направим аналогия, можем да сравним революциите със земетресения. Земетресенията стават, когато някоя тектонска плоча спре да се движи, защото се е опряла в друга тектонска плоча. Тогава в мястото на допирането възниква напрежение. Когато напрежението нарасне достатъчно, връзката се разрушава и плочата се придвижва напред скокообразно. 

Земетресенията и революциите са разрушителни явления. При революция обществената сграда рухва и под останките й загиват хора. Тези жертви са толкова безсмислени, колкото и жертвите от едно земетресение. Но има и разлики. За разлика от земетресението, при революцията движението напред е илюзорно, защото при общественото развитие движението не се осъществява в пространството. Изоставането на едно общество спрямо друго не може да бъде наваксано за един ден. Също както един неквалифициран шлосер не може да изобрети компютъра. Изостаналостта може да роди само друга изостаналост, и христоматиен пример за това е Руската революция. Навикналото на тирания и подчинение руско общество ражда като резултат от своя опит за догонване само нова, още по-страшна тирания и новото е само в това, че се опитва да я наложи на целия свят.

Не, революциите не са хубаво нещо. Продължавам да се чудя защо французите празнуват 14 юли. Та това е денят, когато парижката тълпа е убила неколцина нищо не сторили й войници и е разнасяла главите им по улиците. Колкото и да се взирам, не виждам и косвена следа от обществен прогрес в станалото. Но то си е френски проблем.

Кое е тогава по-доброто средство? То се различава само с една буква и се нарича еволюция. Тук отново можем да направим аналогия с движението на земната кора.

Калифорния е страна със силна сеизмична активност и едновременно с това страна с голям брутен вътрешен продукт. Това е причина науката за земетресенията там да е силно развита. Така бил установен следния факт: когато в дадена точка на земните недра започне да се натрупва напрежение, земната повърхност започва да се издига.  След като това напрежение се освободи, тя се връща в първоначалното си положение. Това давало възможност да се предвиди къде се очаква земетресение.

В един от случаите било наблюдавано нещо странно: земната повърхност се надигнала, но земетресение не последвало. Повторното измерване на земната повърхност показало, че тя е спаднала, т.е., земетресението вече се е „състояло”, но толкова бавно, че не е било усетено и не е причинило щети. Натрупаното напрежение се е освободило не мигновено, а бавно и неусетно.

Подобно нещо се случва и при еволюционното развитие. Можем да дадем за пример т.н. „революция Мейджи” в Япония. Поставяме я в кавички, защото не е революция, а еволюция. При революциите противопоставянето е срещу някакво управляващо малцинство, което противодействува на промените, за да запази властта и привилегиите си. В Япония през втората половина на 19 век управляващото малцинство, воглаве с императора, решава да сподели властта с надигащата се японска средна класа. Така се е създала едновременна възможност за развитие и за неусетно освобождаване на натрупващото се общественото напрежение. Като резултат след тридесет години Япония е водещата държава в Източна Азия, а днес и една от водещите в света.

Въпреки своите предимства, еволюционното развитие не е популярно. Причината е, че то изисква повече разум, отколкото чувства, следователно, не е вълнуващо. То е толкова по-безинтересно за околните, колкото една счетоводна книга е по-безинтересна от приключенски роман.

Читателят, който е стигнал до тук, вече трябва  да е наясно защо казваме всичко това. Днес светът наблюдава с интерес и не малка доза симпатия наченките на революция в някои арабски страни. Но тези, които очакват това да доведе до тяхното демократизиране, ще останат разочаровани. Както видяхме, демокрация не се ражда за един ден и на празно място. Единствената разумна политика в този случай е задържане на революционния процес и създаване на условия за бавно освобождаване на общественото напрежение, съпроводено с постепенна либерализация.  Дали в засегнатите страни има условия това да стане ще покаже бъдещето.

Някои читатели вече са готови да попитат саркастично: а как да се отнасяме към събитията от 1989 година? Нима те не бяха революционни? Ще поясним: така наречената „нежна революция” в Източна Европа не беше революция, а нещо като комбинация от реставрация и отхвърляне на чуждо господство. При реставрацията имаме не движение напред, а възвръщане към състояние, което вече е било достигнато веднъж и, следователно, реално възстановимо. В този случай процесът е почти огледален - бързите промени не са отрицателен, а положителен фактор. Това в Източна Европа  означаваше бързо възстановяване на демокрацията.

Наблюдавайки случая с България, даже можем да кажем – със съжаление - че процесът не е бил достатъчно бърз.

Още текстове от този автор на www.kandimirov.com