МАЛИГНЕН КОНФОРМИЗЪМ

Човек е потопен в обкръжаващата го среда – семейство, професия, общество. И автономията на личноста му e подложена на голямо изпитание. Особено в диктаторските общества, каквото беше българското през 1944-1989 г.

     Големият американски психолог Елиът Арънсън е автор на много статии и книги, една от тях - The Social Animal (Cоциалното животно). В нея той дефинира конформизма като “промяна в поведението или мнението на личността в резултат от действителен или въображаем натиск от страна на друга личност или група”.

     При “малигненият конформизъм”, “другата личност” е ТЖ, “групата” е БКП и БСП. А “личностите” са талантливи в професиите си хора, отдали се на нагаждачество, слугинаж на политическата власт – за да получавт постове и привилегии от нея. Хора, които “обичат повече властта, отколкото таланта си” – както казваше Константин Павлов.

      След 1989 г. онези, които имаха смелостта да се опълчват на комунистическата диктатура, бяха изолирани и от неодемократите. Пребиван от комунистите, Илия Минев е европейски затворнически еквивавалент на Нелсън Мандела – Минев, осъден на 33 години от комунистите в НРБ, Мандела – на 28 години от режима на апартейда в ЮАР. След като е освободен от затвора, Мандела е избран през 1994 г. за президент на ЮАР, Илия Минев умря преди 11 години - на 6 януари 2000 г. - в забрава и мизерия. И президентът Петър Стоянов го награди посмъртно с ордена “Стара планина” – иронията да бъдеш истински дисидент е един от най-обидните посткомунистически феномени в България.

       Забравен - на 16 декември 2009 г. в САЩ - умря и Едуард Генов. През септември 1968 г. студентите от историческия факултет на Софийския университет: Едуард Генов, Валентин Радев, Александър Димитров и техни колеги разпространяват в София и Пловдив над 200 ръчно написани позиви срещу варшавските танкове, окървавили Prazske jaro. Заради любовта си към Пражката пролет, Едуард Генов е осъден на дълги години затвор. Това не го уплаши и през март 1987 г. той изпрати “Апел на шестимата” – първият вик, тръгнал от Българи до западния свят, за унижените човешки права на българите. На 18 октомври 1988 г. комунистическите управници изгониха Едуард Генов от България.

     Унижавани и убити от комунистите бяха и много други достойни българи – поетът Кръстьо Хаджииванов (1929-1952), който искаше “да учи в Париж, а не в Москва, защото тя е близо до Сибир”, д-р Радан Сарафов, Петър Бояджиев, Александър Иванов, Алфред Фосколо, Райна Аръшева, Любомир Собаджиев, Константин Павлов...

     Национална изява на болестта на Алцхаймер? Страх, или липса на достойнство? Във всички случаи “морските кончета” (гр. hippocampus – едни от важните структури на паметта) не могат да плуват свободно в българските мозъци и там се образуват “плаки на деменцията”, настъпва “психическа кастрация” (Елиът Арънсън), която блокира паметта за достойните – най-безотговорното jamais vu!

     Човек без спомени не може да уважава (и да прощава), нито да гради бъдеще. В страната, където се случват това, Пандора маха капака на кутията и се разпръсват човешките пороци и болести. Само Надеждата остава на дъното. Според Исак Паси – Мълчанието. Според мен – Колективната амнезия за достойните хора на нацията.

    И за “херостратовите интелектуалци”, както ги нарекох преди 10-15 години,  след това ги назовах “каба интелектуалци”, “натрапените интелектуалци”, “конюнктурните човечета” (Ендре Ади). Както и да ги артикулираме, те са вариации на голямата тема за малгнения конформизъм. А при наличие на достойнство*, някои от тях можеха да бъдат българския Андрей Сахаров – например, БС, или българския Вацлав Хавел и Алекса̀ндър Солженѝцин – например, ГДж, ЛЛ, СР, ЙР, ДЦ?

      “Това ламтене за облаги си остава типично за нашата интелигенция” – написал д-р Кръстю Кръстев през 1898 г. в списание “Мисъл”.

       Затова ще ги наричам “ламтящите интелектуалци”.

_____________________________________________________________________

* На въпрос на журналист дали някога е спал с жени комунистки, италианският министър-председател Силвио Берлускони отговорил: “Никога, кълна се! Дори не съм флиртувал с такива.”