4 март 1977 година – тъжен спомен и сериозно предупреждение

Преди 34 години на 4 март вечерта в 9 ч. и 20 минути силен земен трус разлюля южната част на Румъния и по-голямата част от Северна България. Планината Вранча се събуди  и за броени секунди земен трус с магнитуд 7,6 степени по Рихтер, съпроводен със страховито бучене срина до основи десетки сгради и уби стотици хора. Според изчисленията броят на сринатите сгради е 8500 души, а убитите надхвърлят 1600 души. 114 от тях бяха от Свищов.

В този късен час мнозина жители на крайдунавския град спокойно вечеряха, гледаха телевизия или вече спяха. Деветчленно семейство, празнуващо рожденния ден на най-малкия от тях също загина за секунди, след като 9-етажния блок, в който живееше тригодишното момченце със своите родители, за миг се превърна в купчина бетонни отломки. До основи се срина и 8-етажно работническо общежитие, пълно с хора. Практически в Свищов почти не остана здрава къща. Култови сгради, сред които и храмът на Кольо Фичето и ДТГ „Димитър Хадживасилев” – умалено копие на Виенския университет също се превърнаха в руини.

Жителите на Свищов посрещат тази дата със смесени чуства – почит към загиналите свои съграждани и сериозни опасения от евентуалното изграждане на АЕЦ Белене, чиято площадка отстои само на няколко километра западно от града. Защото ако този безумен обект все пак бъде изграден, съжителството с него би се превърнало в постоянна заплаха за околното население.

В историята на Свищов са запомнени няколко унищожителни земетресения и следващото е само въпрос на време. Кой би могъл да гарантира, че руските съоръжения, реакторите от чернобилски тип (колкото и да се прехласват по тях заинтересованите ядрени фенове) ще издържат на земните трусове и няма да превърнат АЕЦ Белене в поредния световен ядрен катаклизъм.

На 4 март наред със свещичките в памет на десетките жертви свищовлии ще запалят и още по една – с молба Господ да вразуми властимащите да не допуснат мераците на ядрената мафия да надделеят над здравия разум!