Тангото на ГЕРБ (не по Ленин, но с привкус на Ленин)

Странно и напълно необяснимо на пръв поглед ГЕРБ (преди всичко в лицето на министър-председателя, г-н Бойко Борисов) се отказа от всичките си намерения за промяна на закона за БАН и след като направи крачка напред (повече от година се опитваше да прокара модернизационна реформа в БАН, внесе и свой проектозакон за Академията) сега раболепно (по отношение на БСП и ДПС) направи две крачки назад, 1) оттегляйки своя законопроект (уж за да има разбирателство... с кого?... с тези, които не искат промяна?... с поддръжниците на постсъветското статукво в БАН?) и 2) след съмнителни договорки, приемайки един законопроект, който по нищо не се различава от сега съществуващия. Доколкото настоящият закон за БАН е на светлинни години встрани от европейската практика, определяща нормите на научен живот и от начина, по който са структурирани и се управляват научните институции в Европа, ГЕРБ – поне що се отнася до сферата на науката – няма никакво основание да се самоопределя като партия за европейско развитие на България.

Нека преди да анализираме това нелепо танго на ГЕРБ да видим, първо, как изглежда БАН на фона на сродни европейски научни институции, второ, кои са тези, които искат да съхранят Академията в сегашния й вид и на базата на тези констатации да направим извода дали тя се нуждае от реформа и, ако се нуждае, как тя трябва да бъде проведена.

 Първо, за да не бъдем голословни и да не тиражираме инсинуации, каквито сегашното ръководство на БАН и неговите съмишленици тиражират с цел да манипулират общественото мнение (очевидно министър-председателят, ако съдим по реацията му, е бил манипулиран), достатъчно е да надникнем в сайта на „Макс Планк общество”, една от най-големите научни институции в Германия и в Европа, и ще видим, че между структурата и начина на управление на българската и на немската научни организации не могат да бъдат прокарани никакви паралели. Тях ги делят космически различия, свеждащи се в крайна сметка до следното: БАН е архаичен, постсоциалистически, свръхцентрализиран конструкт, в който, доколкото липсва разграничение между научен статут и управленски пост, не се наблюдават никакви форми на взаимен контрол между отделните звена на управление и отсъства каквато и да била обективна оценка на научния труд (съпоставими с тези в Германия), едно самопроизвеждащо се ръководство, политически тясно свързано със социалистическото ни минало и подмамено от нормативната възможност за непрозрачно управление на финансите, респективно, за безконтролно финансово облагодетелстване, продължава да държи българската наука в руслото на застоя и разрухата. На тези, на които моите констатации им се виждат прекалено пристрастни и вероятно неточни, отново напомням да погледнат, както настоящия (а такъв се очертава да бъде и новият) закон за БАН и устав на БАН, така и в сайта на „Макс Планк общество”. Изводите, които те ще си направят ще бъдат вероятно дори по-шокиращи от моите.

Второ, тези, които искат Академията да се съхрани в сегашния й вид не са хората, милеещи за настоящото състояние и за бъдещето на българската наука, защото, ако беше така, те отдавна да са реформирали БАН по начин, който да я доближи максимално близко до начина, по който са структурирани и управлявани научните институции в Европа и по света. И, тъй като това не е направено и БАН продължава да е на светлинни години встрани от модела, по който функционират сродните й европейски научни консорциуми, общества и академии (отново недоверчивите към това твърдение могат да съпоставят закона и устава на БАН с нормативните уредби, регламентиращи функционирането на други европейски научни институции), очевидно друг, съвсем не про-научен, интерес стои в основата на техните действия. И този интерес има два аспекта. Първият е, че ако се пристъпи към една про-европейска реформа на БАН и помен няма да остане от възможността една група хора да преяждат с власт – и научна, и финансова, и административна – и да се самовъзпроизвеждат и самономинират като управленци и учени. Вторият е следствие от това, че европеизирането на българския научен живот – което означава научният продукт да се оценява, освен от гледна точка на неговата съизмеримост със световните научни постижения, по начин, който изключва възможността това да става в зависимост от политическите пристрастия на неговите оценители - е равнозначно на премахването на съществуващата днес аномалия насоката и оценката на научните изследвания (тук изключвам фундаменталните, точните, естествените и приложните науки и имам предвид единствено хуманитарните и обществените науки) да се прави от хора, които са тясно обвързани с идеологемите от преди 1989 г. и не малка част от тях са били част от бившата Държавна сигурност.     

Извод: От направените констатации, а това са именно констатации, защото всичко казано дотук е самата истина, става ясно, че Академията неотложно се нуждае от про-европейско реформиране и тази реформа трябва да бъде направена по образец на добрите европейски практики в сферата на управлението на науката. Освен това, от тях следва, че „тангото на ГЕРБ” по отношение на реформирането на БАН едва ли може да бъде прочетено в „ключа” на Ленин, защото след крачката назад (отказ от реформа и съглашателството с противниците на реформата) ще бъде много трудно да се направят две крачки напред, а и след този реверанс към БСП и ДПС (които единствени открито бранят постсоциалистическото статукво в Академията) никой вече не вярва, че ГЕРБ действително имат намерение и са способни да реформират българската наука по образец на европейската. Това танго не може да бъде прочетено в „ключа” на Ленин, защото очевидно, след крачката назад, няма да има две крачки напред, но определено е с привкус на Ленин, т.е. този недостоен танц, който в крайна сметка „ще види сметката” на българската наука, оставя БАН в примката на съветския модел на научен живот.