ПО-СПОКОЙНО, ТРОЯНСКИ КОНЕ!

           Публикацията „Празнувай, Троянски  коньо!” на г-н  Милен Радев разбуни духовете на троянските коне  в България. И те с настървение се нахвърлиха върху него. Раздразнени са най-вече от тезата му „…пред вероятността за безсрочно попадане под руския ботуш тогава, оставането под  властта на Портата – в единно етническо пространство и в единна църковна културна общност – за още някое време щеше да е предпочитана и многообещаваща алтернатива.”

           За това „още някое време” в условията на „единно  етническо пространство  и  в единна църковна и културна общност”, които вече са налице и са резултат на дългогодишните църковни борби и културно-просветни  завоевания, българският народ неминуемо щеше да съзрее и осъзнае гениалната мисъл на Апостола „Който ни освободи, той ще ни пороби” и да извърви своя път към национално освобождение  със свои собствени сили. Както направиха други балкански народи. Нима ние сме по-малко свободолюбиви от тях?!

            Така разбирам аз тезата на г-н Милен Радев.

            Алтернативата й е – освобождаване отвън и, ако не поробване, нова национална зависимост , постоянно натякване, че сме освободени и затова задължени, което поражда комплекси за малоценност, липса на национално достойнство…

            Известно е какво се случи с България. Русия ни „освободи” и се опита да ни направи Задунайска губерния. Благодарение на титани като Стефан Стамболов и Захари Стоянов, не успя. Но комплексите ни си останаха.

             Предлагам статията „Кой ?”на Захари Стоянов. След като троянските коне я прочетат, нека отговорят (поне на себе си) на многобройните въпроси на „бай Захари”, и да намерят сили да поискат извинение от г-н Радев. 

                                           КОЙ ? 

              Кой въстана срещу нашето свещено дело – съединението на Южна със  Северна България? Кой караше турците да навлязат в  България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли българския княз от редовете на армията  си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата срещу неприятеля? Кой си дръпна от нашата войска офицерите, които хрантутехме като просяци с единствена адска цел да ни съсипе войската, когато тя се намираше в път за бойното поле? Кой насъска сърбите да ни нападнат откъм гърба, когато ние бяхме въз друга страна? Кой настояваше най –много да се пратят турските комисари в Южна България? А ми я кажете кой ни открадна княза от Софийския палат в това време, когато на неговата глава не бяха изсъхнали още лавровите венци от Сливница? Кой даваше честно и благородно слово, че ако си отиде тоя княз, то и съединението ще бъде пълно, и правата на България ще да си останат непокътнати, и конституцията ще си бъде в сила, с една реч, България ще да цъфти и вирее?

           Така ли  излезе? Кой изпрати подир няколко дена подлия Генерал Каулбарс да развращава, подкупва, лъже, бунтува и беснее? Кой подучи пичовете и вагабонтите да вдигат бунтове в Бургас, Сливен, Силистра  и Русе, да леят кръв и въвеждат анархия, щото по тоя начин да се отвори път за чужда окупация? Кой унизи и се подигра с България като й препоръчваше за княз един развратен черкезин – Мингрели? Кой прибра под свое крило всичките чапкъни в България, а законните власти, в това число и В. Н. Събрание, за незаконни с единствена цел, да се продължи още в България безредицата, да се отчая и омаломощи българският народ и да каже:”Дойдете и ни спасете”- Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв!

           Да бъде проклета оная минута, когато  е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла  за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука…То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти! Право имали ония старци, съвременници на Екатерина, на Александра I и на Николая, които ни говореха: „Ще плачете за зеленото парцалче”. Видели тия и патили, на основание на факти и събития говорели горните думи. Цял свят, хора, които не ни бяха ни в клин , ни в ръкав, припознаха нашата висока култура и благородните ни борби, само московците стоят настрана и викат:”Стрижено е!”- Необяснимо. Царуването на нагайката, монголското иго, татарщината и крепостното право може би да  са едни от най – силните фактори, които са направили от руските държавни мъже зверове и идиоти. От друга страна пък, твърде е обяснимо тяхното подло поведение,защото хората искат да ни направят московци, прочее, правят ни всички злини и пакости,които може да измисли развратеният човек. Но и това е недоволно. Малко ли други държави има, които също така се стремят да владеят над чужди земи  и народи. Между това, ние не виждаме тая подлост в техните стремления, тия адски и гнусни средства, каквито руската дипломация употребява над България.

          И подир  всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е нашата освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление! По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкентците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. Ще ни кълне Полша, тая китка на  славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха помежду три царства, с бесилници и колове окичиха цели градове и села. Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която пак руските дипломати харизаха на Австрия, а ние идиотите заедно с  много още идиоти славяни псуваме ли, псуваме Австрия, че ги узурпирала!

               Но в София, в столицата на  България, гдето живеят най-голямото количество интелигенти и патриоти, един развратен до в черната си душа калугер излиза дързостно пред очите на всички и говори, че народът е признателен на своята освободителка! Не е крив той. Криво е онова стадо, което е стояло гологлаво отпреде му. То трябваше да запита мръсния калугер, да каже добро ли, зло ли е направила тая покровителка на България от две години насам, то трябваше да му предложи горните въпроси, изложени начело в нашата статия.

               Време е, трябва вече, щото българските деятели, офицери, учители и пр., когато говорят на своите подчинени и слушатели за вънкашните неприятели на отечеството, официалният московец със своите донски и кубански казаци да стои на първо място. Това учение трябва да продължи дотогава, докато в Петерсбург царствува Александър III…     Защо московците не са десет  или петдесет милиона? Колко любезно ще си решим и наредим аладжака!...