ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО...

Войната за реформирането на БАН е дълга, позиционна. Политическата обстановка силно влияе, но тя се изменя бавно. В перспектива, обаче, развитието на политическата обстановка може да бъде само неблагоприятно за защитниците на статуквото в БАН-ската крепост.
 
С проекта за нов закон за БАН бе осъществена една атака към крепостта, която завърши с минимален успех – завладян бе само един хълм  от подстъпите й. Очевидно, животът в крепостта ще остане непроменен. Най-яростните защитници нямат намерение да се предават.
 
Душната атмосфера на самохвалебствия, безнаказаност, лансиране и легитимиране на посредствеността, остава витаеща в крепостта. Излишно е да се споменава че това положение съвсем не спомага за стимулирането на духовния ни живот и за европейската ни интеграция...
Превзетият хълм се нарича „Съвет на настоятелите”. В него, очевидно, ще цари напрежение, заложено още със създаването му. Аз незнам практика за конструиране на административно-управленски орган, съзнателно разделен на две групи членове – такива които нямат „частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на дейността им”  и такива, които имат такъв интерес (вж ал.6 на новия член 5а на проектозакона). Познавам много университети и изследователски институти в Европа и САЩ – не съм чувал да гласуват в някой орган – винаги нещата се разглеждат до стигане на консенсус. В създадения съвет, обаче, ще се препират, надхитряват и пазарят за вземане на решения с помощта на мнозинство от 1-2 гласа. 
 
От двете принципни злини на организацията на българската наука и на БАН в частност – безконтролната свръхавтономия и популистката изборност отдолу-нагоре – само първата донякъде ще бъде отстранена. Уникалният български специалитет в управлението на науката – популистката изборност –  си остава. Тя може да доведе само до две неща – загърбване на интересите на обществото и служене само на себе си, и лансиране и легитимиране на посредствеността и нейните представители. Науката не е колективно, а индивидуално дело. Очевидно, че 20 години без комунизъм и 5 години в условията на европейска интеграция не са били достатъчни за да се проумее това. Представителството на научната посредственост на БАН и марионетно сборище на самоизбиращи се директори – Общото събрание - ще продължава да бъде „висш орган за ръководство и управление на Българската академия на науките”.  При такъв „висш орган” не може да се очаква особено реформиране.
 
Съгласно здравия разум и световната практика (а и българския тълковен речник) ‘настоятелво’  би трябвало да бъде първичния ръководен орган на една организация. Проектозаконът съзнателно вменява контролни, координационни и назнам какви си още функции на създаденото настоятелство на БАН, но не и ръководни.
 
Не е трудно да се прозре, че въпреки предписаната възможност съветът на настоятелите да инициира структурни промени, това ще си остане в книжния формализъм на закона. Единствено, безконтролните властници в БАН може да станат малко по-внимателни при безконтролното пилеене на държавни пари.
 
Това е положението! Трябва да се признае, обаче, че трудно можеше да се постигне нещо повече. Дотук е дорасла българската политическа класа, българската демокрация. Дотук е дорасла и българската научна общност, дотук са дорасли учените в БАН. В условията на демокрация при сегашните български условия – толкоз.
 
Българските учени (като цяло) не биха могли да надскочат себе си дори и да бъдат поставени да работят в условията на най-добрата организационна система, отговаряща на съвременните нужди за ефективност. За съжаление, политическата култура на българина бавно се променя. А пък изграждането на добър учен изисква, освен материална и духовна подкрепа, школи и традиции, които бяха разбити.
 
България не е нито Китай, нито Израел – няма нито техните ресурси, нито много открояващи се, пръснати по света, учени.
 
Това съвсем не означава, че налагащата се цел – организацията на българската наука, и на БАН в частност, да бъде поставена на правилни основи - е по-малко актуална. Напротив. Войната, очевидно, ще продължи. Ако не може „шокова терапия”, ще се върви по пътя на „нежната революция”.
 
В исторически мащаб непреклонните ретроградни „хардлайнери” в БАН са обречени, въпреки че те сигурно ще постигнат своето – власт до последния момент и добра пенсия. Сега, победата над тях е минимална. Инсталирана бе само една „камбана” на предупреждение, която от време навреме ще бие. 
Намирането на правлната управленска система и организционна структура е неотложно за да се спасят останалите здрави класове на българската наука. Те трябва  да се очистят от плевелите, наторят и полеят.
 
Експертните гласове, идващи както отвътре, така и от вън, ще продължат да играят важна роля. Те не могат да бъдат заглушени. Бъдещето ще оцени ролята на ‘bulgarianscienceproblems’.