Яне лъже, ДАНС се тревожи, Ирен Кръстева прибира големия пай

Функцията на Яне Янев като глашатай на спецслужбите намери поредното си пряко потвърждение. След вчерашната си среща с шефа на Националната следствена служба Бойко Найденов той заяви пред медиите, че прокуратурата ще повдигне обвинение срещу бившия директор на НАП Мария Мургина. Обвинението щяло да бъде не срещу нейни служители, а лично срещу нея – и за длъжностно престъпление.

Веднага след неговите изявления Бойко Найденов и източници от прокуратурата опровергаха новината: не можели да подкрепят неговите твърдения и не му били казвали подобни неща. Това казване е учтивия начин да се изрече очевидното: че Яне Янев лъже. Въпросът е: на какво се дължи предизборната логорея на Яне, тласкаща го към публичното изричане на нови и нови лъжи? Дали проблемът е медицински – или е свързан с други някакви фактори?

Ако се съди по луксозният офис, който РЗС откри наскоро в центъра на София, по-вероятна е втората хипотеза. Лудите не веднъж и дваж са били използвани в новата ни политическа история, но за тяхното активизиране не се е налагало да бъдат влагани финансови ресурси. Очевидно „лудото Яне” не е толкова лудо, колкото на пръв поглед изглежда.

Най-вероятният отговор е свързан с цитираните от „Медиапул” анонимни източници в ДАНС. Според изданието агенцията не на шега е разтревожена, че делото срещу Мургина не само че не влиза в съда, но няма дори и предявено обвинение срещу нея, а изтичащият след два дни срок на следствените действия несъмнено ще бъде удължен.

Това очевидно никак не се харесва на ченгетата от „Черковна”. Аферата с шефката на НАП бе скроена персонално от тях: те отнеха нейния достъп до класифицирана информация и не оставиха на Орешарски и Станишев друга опция освен тази да бъде освободена от длъжност. Това уволнение предизвика и най-шумните публични акции на Яне, който заговори как били източвани милиарди ДДС под прекия инструктаж на Мургина.

Ако това дело потъне в юридическото небитие, където изчезват повечето „знакови” дела в България, това ще нанесе удар по авторитета на агенцията и ще разголи същността й на институция, изпълняваща неясно чии политически поръчки – свръх това ще извади на показ и марионетната същност на нейното политическо протеже, което – видимо и по ресурсите, които се влягат в неговото медийно и политическа лансиране – вече е включено в по-далечни и по-важни политически сметки.

Скандалът около НАП е всъщност плод на типичен сблъсък на интереси. но не сблъсък между държавния и частния такъв, а между интересите на различни политически корпорации, които се борят за монополни позиции спрямо един от основните източници за политическо финансиране – цицането на ДДС. Че агенцията е разпъвала политически чадъри над близки да властта доячи на прословутия данък – това очевидно е така. Проблемът е, че е разпъвала различни чадъри в полза на различни господари, което в един момент е породило смесени чувства у настойниците на самата Мургина. Отказала е да покровителства някого, комуто не е трябвало да отказва; продължила е да покровителства друг, който е бил вече извън играта.

Това е породило съмнения и недоразумения – и свързания с тях натиск; нищо чудно обаче Мургина да е намекнала, че знае прекалено много, за да бъде използвана като обикновена марионетка. Или пък – което е по-вероятно – в един момента играта да е загрубяла дотолкова, че тя да си е дала сметка, че ако се съгласи сега, просто ще бъде похарчена в бъдеще.

Има ли събитие, което да е свързано с НАП и да е натоварено с твърде големи отговорности за неговия директор? Има. Това е сделката на правителството с медийния консорциум на Ирен Кръстева – една от най-скандалните сделки, сключвани някога от българско правителство. В учреденото дружество между Кръстева и държавата – в което на всичкото отгоре държавата има миноритарен дял, обект за придобиване като непосредствена цел на сделката са имотите на НАП в центъра на столицата – надхвърлящи с десетки милиони стойността на апортирания от Кръстева имот.

За да се сключи тази именно сделка, е безусловно необходимо съгласието на основната данъчна институция. А за да се получи съгласие за една толкова очевидна далавера, е било необходимо на върха на институцията да стои човек, който не разполага с достатъчно опит и знаене за скритите дела на агенцията, че да може да си позволи да опонира, като се позовава на това знание. Това е вероятната причина, поради която Мургина е била отстранена.

Съвсем отделен е въпросът в полза на кого – и дали видимото недоволство на Станишев и Орешарски от нейното отстраняване не е само хвърляне на прах в очите. Защото още отсега е ясно какви са функциите на Ирен Кръстева – да осигури медиен комфорт на управляващите по време на изборите и пълен медиен монопол след тях. Странният начин, по който TV-7 се появи в националния ефир на мястото на ВВТ; още по-странното законодателство, регламентиращо възможността за за пълен контрол над цифровите телевизии чрез монопол над качването им на мултиплекса, говорят повече от убедително за тези намерения.

Акцията си има своята цена – и държавата я плаща именно чрез сградите на НАП. Проформа – срещу построяване на нова сграда за агенцията. Дали, кога и как в бъдещето ще бъде построена; дали пък учреденото за тази цел дружество няма да обрасте с  банкови задължения, а медийния тръст на управляващите да се изхлузи от него и от задълженията си като змия от кожата си – това можем само да гадаем. Но и да се случи гаф със сградата, НАП ще покрие щетите. Защото НАП разполага с пари, с много пари. С нашите.