Историята на две настоятелства в науката

Повод да напиша тази история е едно предаване по БНТ с линк http://bnt.bg/bg/productions/119/... В предаването служител на БАН показва една карикатура на която настоятелството в науката е представено като крадец, който краде имотите на БАН и го яха и язди като малко магаренце. Показана пред цяла България, тази картина създава невярна представа за ролята и функциите на настоятелството. Тя заедно с други тиражирани по темата неверни тези и твърдения доведе до поредното изопачаване, опорочаване и осакатяване на идеята за настоятелство в науката на България.
Както е известно от историята тази идея е реализирана за първи път през 1869 година чрез учреденето във Влашко Българско книжовно дружество (БКД ). По чиста случайност през същата година с настоятелство се сдобива и една друга научна организация, която е създадена в сърцето на Америка, в тъй-наречения “Heartland”. Tя е Медицинския център към университета в град Омаха на щата Небраска в САЩ.  В последвалите 142 години тези двете настоятелства-в България и САЩ имат принципно различен път на развитие. Принципно различна е и съдбата на техните научни организации.
В САЩ настоятелството има здрава традиция и остава непроменено и до днес. То се състои от 8 члена, които не се назначават отгоре от губернатора на щата, както е при много от настоятелствата на другите щатски университети в Америка. Сред неговите членове няма професионални учени и работещи в университета служители. Те са видни банкери и бизнесмени, които са доказали в своя личен бизнес възможността да правят и да боравят с огромни суми пари. Най-добрите от тях се избират за членове на университетското настоятелство-известно като “Board of Regents”. Изборът се прави със същата процедура и с гласовете на жителите на целия щат с които се избират и сенатора и губернатора на щата. Избраните по този начин осем члена на Борда са абсолютно независими и никой, нито губернатора нито сенатора може да ги уволнява или командва отгоре. Те искат от сенатора, от губернатора, от богатите жители на щата, от ръководството на университета и от учените да работят по набелязани от тях програми и канали за набавянето на нужните за науката и образованието пари. Те правят това така.
            Федералните пари за университета те набавят, като лобират и агитират пред сенатора, който представя щата в сената във Вашингтон. Те искат от него да търси и да доставя от федералната хазна възможно повече пари за университета. Ефекта от тяхното лобиране е огромен и през миналата (2010) година сенаторът, г-н Бен Нелсън издейства за медицински разходи на щата допълнително финансиране от федералния бюджет в размер на 100 милиона долара. Директно или индиректно в по-голямата си част тези пари се изразходват за апаратура и дейности в Медицинския университет  на щата.
            Щатските пари за университета те набавят, като лобират и агитират  пред губернатора на щата, който в момента е г-н Дейв Хейнеман. По тяхно настояване и на техните избиратели в програмата на губернатора образованието и науката са поставени на първо место сред приоритетите на щата. Приоритетно е и финансирането им.
            Парите за имоти, строителство и оборудване на нови сгради и лаборатории към университета те набавят, като търсят, лобират и агитират за дарения от частни лица, организации и корпорации. Сред агитираните от тях дарители са милиардерите Уорен Бафет, Чарлз Дурам и други от най-богатите жители на щата и Америка. До сега г-н Дурам е подарил на университета пари в размер на над 500 милиона долара. С тези пари са построени една болница и две сгради за научни изследвания. С пари на г-н Бафет се финансира колеж по бизнес и икономика. С пари от други дарители са построени и оборудвани десетки сгради.
Проектните пари и парите за приложна дейност се набавят от тях чрез въведени от Борда задължителни изисквания за ректор (канцлер) и водещи учени да се търсят и наемат не само кандидати от щата и щатите но и от чужбина. Подбирани по този начин университета има за ректор учен (д-р Харолд Маурер), който е от Ню Йорк и е работил там и в съседния щат Вирджиния, където става известен като магьосник (wizard) в намирането и управлението на парите за наука. От 14 години той управлява парите на университета така сполучливо и прозрачно, че всички искат да го запазят на този пост колкото е възможно по-дълго. Водещите учени с големите проектни пари са докарани от други щати и държави. Сред тях са и двамата получили грантове от по 10 милиона долара. Единият е Шели Смит, която е работила в Колорадо, Флорида и Лабораториите на Аргон преди да дойде в университета. Другият е Александър Кабанов, руски емигрант който идва в САЩ след разпадането на СССР.
И в България създаденият през 1869 година борд (настоятелство) има успешен старт и събира за БКД огромната за онези години сума в размер на 1350 австрийски жълтици и около 3000 руски рубли. От тях 22 франги и 70 бома са дарени от Васил Левски. У нас обаче, липсва традицията и през същата и следващата година в БКД възникват остри разногласия, които бият директно или индиректно и върху настоятелството и то е ликвидирано през 1880 година. От тогава до сега науката в България се лута в експерименти с други форми на управление.  Те се оказаха неудачни. Така се стигна до 2011 година, когато идеята за създаването на Управленски борд (настоятелство) бе поставена отново на дневен ред. За по-малко от един месец тази идея бе изопачена, опорочена и осакатена чрез тиражирането на невярна информация, като тази в посочения по-горе линк. По тази причина БАН и науката в България ще останат отново без ефективно управление. Това е сигурен знак, че науката в България ще върви по път, който е различен от този на голямата наука в Европа и света. Там, много от университетите  и научните организации, включително и първите 30 в топ класациите се управляват от бордове и настоятелства. У нас настоятелство, което още не е съставено и не се знаят членовете му се представя по националната телевизия, като банда от разбойници и крадци на имоти. С тази хитра маневра истинските разбойници в науката заблудиха и правителството и опозицията и са на път да получат  настоятелство на БАН, което ще е направено по тяхен мерак и тертип и което ще бъде пореднят неудачен експеримент за управление в науката.