ИЗВАДЕН ОТ БИБЛИЯТА

Отдавна не го бях срещал. Не е мръднал: не остарява, не се подмладява – стои си един и същ. Може така да ми се струва. А може така да ми се иска, знам ли.

Той е от малкото живи същества в столицата, на които ти е приятно да си спреш окото. Да го наблюдаваш – как се покланя на хората, как се кръсти, как пристъпва напред назад, как се завърта с тенекиената касичка в ръка, сякаш изпълнява древен ритуален танц.

Харесва ми да го гледам как заработва парите си с достойнство и смирение. Тогава и градът, иначе мрачен, олющен и зъл, придобива по-поносим вид.

Ако се вслушаш в думите, които отвреме навреме промърморва, ще разбереш, че дяволът се е вселил в душите на човеците и не ще да си ходи оттам, защото вътре му е топло и уютно.

Преди няколко години го видяха мои гости от чужбина, беше по Великден. He’s taken from the Bible, казаха и не сваляха очи от него.

Ако знаех, че ще се съгласи, щях да го поканя да ми стане президент. Или патриарх. Или да ме представлява в Европейския парламент. Нямаше да е нужно да говори. Нито да знае английски, френски и немски. Достатъчно щеше да е да седи и да го виждат – чужденците. И да знаят, че в страната ни освен неандерталци с дебели шкембета и сплескани носове, живее и човек като него. Вярно, с потури и протрито шаячно сетре, но затова пък с най-смислената българска физиономия на тези постове.

Едни го наричат светец, други: луд и откачалка. Едни му се присмиват, други му се възхищават. За трети е прекалено наивен за времето, в което живее. Сянка някаква от миналото. Мисля си, обаче, че той не ги чува. Има си вярата и я следва упорито и тихомълком: проси и подарява изпросеното на църквата. Не шуми, не парадира, а в къщичката му не бълбукат фонтани и не е украсена с лебеди.

Напоследък дари 35.700 лева и доведе до възторг техни охранени светейшества.

„Не ми се вярваше, пък и то не е за вярване, но най-щедрият дарител е дядо Добри. Миналата година чисто и просто дарява на църквата ни 35.700 лева. И това е най-голямото дарение от десетки години за този храм”, казва Тивериополският епископ Тихон, предстоятел на патриаршеската катедрала.

Дали поповете са се облажили от дарението или парите са отишли за богоугодно дело не е дотам важно. По-важното е, че този старец от софийското село Байлово те кара да погледнеш на живота кротко и без истерия.  Било то и за минута, две. 

Дядо Добри. На 97.