НА ВСЕНАРОДНА “БОРБА С ПИРАТСТВОТО”!

Лани министър Цветанов бе награден за усилията му за “закрила” на интелектуалната собственост от вицепрезидентката на Международната федерация на звукозаписната индустрия. Министър Вежди Рашидов пък (бивш мултак) е награден от посланика на САЩ у нас за заслуги към Съвета за защита на интелектуалната собственост, включваща в сметката “усилия” за това фирмите да ползват лицензиран софтуер.

Похвално! България свети с почистен имидж  пред международната прогресивна общност! Но това са “усилия”  на български министри за опазване на ЧУЖДА интелектуална собственост. Защо и  министър Игнатов не се загрижи така майчински за родната интелектуална собственост?  Е, и той ще получи задокеанско потупване по рамото…

Ние, останалите тук, ставаме вече само за обслужващ персонал и евтина работна ръка. Пък високите технологии са за висшата раса от атланти; нищо, че българин е открил компютъра. Но думата тук иде за два пиратски торента, които трябва да бъдат закрити – “Замунда” и “ Арена”. А целокупното българско население да почне да си купува дискове от пазара или да наема от видеотеките.

Всъщност атаката май иде не толкова от Америка, а от българските посредници, които били вложили “толкова много пари”, но пиратите им съсипвали бизнеса. Така, както китайски стоки с крадена марка съсипват “Версаче” или “D&G”, Нина Ричи-мичи и кой ли не…

Хубаво. Но българинът едва ли би прибягнал до сурогатите, ако живееше в нормална държава и имаше добри доходи, както в цивилизования свят. Кой и защо реве против пиратите? Кои са посредниците и откъде имат тези пари, че да започнат този бизнес? Да вземем “Доли Медиа студио”, фирмата за превод и обработка на филми: външните й клиенти са “световните” HBO, AXN DISNY, WARNER BROS, EUROSPORT,  и др. ОК. Нека такива хора печелят, понеже преводът е внос на култура и твърде отговорна работа. Но и преводът трябва да е на ниво, а не такъв, че както казва Ботев “лобут да ни се пада”.

Очевидно е, че тук би трябвало да се защитават  авторските права, но те съвпадат ли с тези на комерсиалната индустрия?  Не. Все пак тази продукция има и духовна страна, която, обратно на финансовата, не е в криза. Точно обратно – във времена на криза изкуството цъфти. Творците пък понякога предпочитат да стават популярни, пък и било по пиратски канали. Особено некомерсиалните творци.  Но когато се плаче за “пиратските набези” над интелектуалните богатства, то на предна линия  се избутват именити творци. Примерно: теглейки от “Арена”, вие ощетявате не някоя холивудска филмова компания, а самият Том Круз, (който е богат като Крез).  Още по-комерсиално стоят нещата с фирми като “Тандем видео” или “Александра” – дистрибутори на филми.

Очевидно е, че посредниците губят от черния пазар, но коя е причината българинът да предпочита лоши копия на филмите пред тези на лицензираните търговци? Ами цената, разбира се. Масовата андрешковщина обаче е симпатична с това (или поне се оправдава) с ниските доходи на българите.  От друга страна, посредниците искат държавата да се намеси в тях полза. Държавата се заканва и… нищо. Чудно е защо антимафиотите не закачат например собствениците на сайта Data.bg,  откъдето също можете да теглите всичко? И то без да правите регистрации.

Тук искам да кажа, че пиратските торенти са изгодни и за двете страни. Но в основата не стои някакъв идеализъм. Нещата са замислени така, че собствениците много трудно могат да бъдат осъдени в съда. Защо е така? Още на заглавната страница на “Замунда” пише, че никой от показваните файлове не се хоства в сървъра им. По този начин собствениците прехвърлят формално отговорността върху потребителите, които отговарят за съдържанието, което си разменят. Още повече, че участниците подписват “общи условия” при регистрацията. Тоест торент сайтът е само технически посредник на обмена на информация.

По-съобразителните собственици на такива сайтове обаче въведоха sms-вноска за ползване на базата им данни, въпреки че те са пиратски и са доброволно качени от потребителите. Разбира се, собствениците също могат да качват, маскирани като потребители. Закриването на „Замунда“ и „Арена“ обаче не плаши потребителите, тъй като ситуацията вече е различна отпреди няколко години – има много други такива сайтове.

Изводът е, че изглежда авторското право ще трябва да се нагоди към Интернет, а не обратно. А благородните “продуценти” ще се примирят да губят част от печалбата си, която и така не е никак малка. Посредниците също. Народът няма хляб, не му отказвайте поне зрелищата.