(Контра)атака с въпрос за геноцида

Как да взема страна в скандала по въпроса дали е имало геноцид срещу българите от страна на турците, който разтърси днес българския парламент по волята на инициаторите от Атака при положение, че става дума за съвсем друг скандал?

ООН не е в състояние да реши някои от най-заплетените международни казуси заради липсата на световно съгласие по формулировките. Борбата за свобода за едни е тероризъм за други. Тази тънка работа е доста дебела по своята същност и последици – войни и международни военни инвазии изригват на тази хлъзгава писта без ясни правила. Но у нас се намериха белокоси мъдреци да решат от раз един такъв ребус с вековна давност в интерес на принципи- еднодневки.

Светът отдавна се тресе от спора за формулирането на геноцида при всяка проява на масово насилие, в което прозира избирателност по етнически или религиозен признак срещу големи групи мирно население. При всеки изблик на кръвопролитие в гражданска или съседска война, а такива има стряскащо много по света, засегнатата страна настоява действията на убийците да бъдат определени като геноцид. Този термин си е спечелил изпепеляваща репутация. Той е висша степен на заклеймяване на врага. За употребата на това оръжие за масово поразяване на въображението на световната публика се борят в наши дни народи на Балканите, в Африка и Азия: от Босна и Косово, до Руанда и Камбоджа.

От Атака вероятно биха възразили, че от половин десетилетие ( откакто съществуват като парламентарно представена организация) говорят за геноцид над българите, прилаган столетия над българите през онова половин хилядолетие. Сигурно. Това е хоросанът на атакизма като форма на национализма в условията на непукизма след срива на комунизма. Но защо този емоционален, фундаментален и сакрален въпрос изригна тъкмо сега и точно по този начин, който качи за няколко часа българския парламент днес ако не обратно на Шипка, то на “черешата” ( в смисъл – превърна изневиделица разговора за миналите исторически трагедии на българите в неповторим фарс)?

Инициаторите знаят най-добре отговора. От тяхно име не ми се говори, макар да знам, че няма да дочакаме откровение за истинските мотиви да се разчопли раната.

Предлагам на крепителите на кабинета (и на нещото, което в условията на мултикултурна Европа продължаваме да наричаме “българщина”), да се разберат най-напред с онези, които крепят. Нека от Атака попитат ГЕРБ защо провалиха гласуването за признаването на геноцида срещу арменците в Турция в софийския парламент под ръководството и по внушение на кмета Бойко Борисов.

Не казвам, че Борисов не е бил прав. Само питам и предупреждавам запознатите с казуса да не лъжат. Отговорът на този въпрос е тест, кръвна проба за наличието на фалшиво опиянение при опита да бъде инсценирана постановка по темата за “пиянството на един народ”. Ако Атака не е готова да поиска този тест от ГЕРБ това означава , че тази партия е прекалено трезва и фалшиво игрива в сценката с изобразяването на “многострадална Геновева” пред управлението, което крепи заради комфорта да е част от него. Но няма куража да му зададе неудобния въпрос за проваленото гласуване за арменския геноцид в Софийската община.

Атака не иска да атакува бившия кмет Борисов заради настоящия премиер Борисов, което прави днешния атакист Сидеров утрешен бивш.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/