Как се бръснеше българинът?

Евгений Тодоров

Винаги съм се учудвал на гладко избръснатите и добре подстригани герои в историческите филми. Какви ли инструменти са имали по онова време бръснарите?

Някъде бях чел, че първите самобръсначки са правени от мидени черупки. Едва ли мидите са били „най-доброто за един мъж” и колко ли щавене е било необходимо да се постигне някакъв резултат.

За бръснарниците, бръсначите и каишите е изписано достатъчно в литературата. Този период го оставям на класиците.

Първите ми спомени бяха от съветските бръснарски ножчета. Те струваха – доколкото си спомням, някъде към 8 днешни 10 стотинки парчето и се използваха еднократно. Поне две марки просъществуваха десетилетия. Едната беше „Нева”, другата „Спутник”. Или „Аврора”?

Мръсният империализъм първо показа превъзходството си в областта на бръснарските ножчета. Бавно, но неумолимо проникваха „Жилет” и те приличаха на мерцедеси – в сравнение със съветските аналози на москвичите.

В началото на 70-те години „Жилет” струваха 50 стотинки. Цената на „Нева” падна на три стотинки.

Дилемата беше дали да даваш по три стотинки всеки ден или за 50 стотинки да се бръснеш цял месец.

В казармата – при войнишка заплата от лев и половина, не всички можеха да си позволят ножче на цената на една трета заплата. И на лавката вървеше евтината стока.

Поне в София се появяваха и други марки. Някои предпочитаха така наречения Вилкинсон. Също от 50 стотинки. На опаковката имаше две сабички и тази картина вдъхваше някакъв английски рицарски дух.

Командирът на нашето поделение полковник Стоянов употребяваше само тази марка и някой път трябваше да обикалям цяла София, докато намеря любимото ножче.

Старшината Костов обаче признаваше само „Рубие”. Това бяха ножчета почти от същия клас, но струваха само 25 стотинки. В резултат на икономията старшината можеше да изпие две бири повече на месец.

„Рубие” бяха най-дефицитните ножчета към 72-а година. Как ги намирах – аз си знам.

Първата социалистическа страна, която настигна Запада, беше Полша. Тя пусна „Полсилвър” по 18 стотинки и завладя средния сегмент на пазара.

Някъде по това време започнаха да се появяват и пластмасовите самобръсначки – еднодневки.

Първи пуснаха евтини комплекти чехите /все още със сменяемо ножче/ - кутия със самобръсначка и огледалце на капака само за 1,80.

Не помня кога се появиха така наречените „бикчета”. Те бързо навлязоха на пазара и започнаха да изместват скъпите и тежки самобръсначки.

Край военния завод в Сопот израсна цех за български „бикчета”. Не бяха лоши и в един момент се харчеха много добре. Производителите обаче нямаха никаква представа за маркетинг в условията на пазарна икономика и някъде към 91- 92 година попаднах в цеха точно в момента, когато някакъв живеещ в Лондон турчин се канеше да го купува. Или вече го беше купил.

Турчинът даже носеше със себе си даже касета с готови телевизионни реклами и искаше някой да направи български вариант на любимия му английски клип – някакъв мъж сапунисваше и бръснеше не лице, а балон. Бръсненето беше толкова леко и приятно, че балонът не само не се пукаше, но се и усмихваше.

Само че турчинът беше готов да плати за клипа цената на един детски балон и така пазарлъкът ни не стигна доникъде.

Отделна тема е пяната за бръснене. И тук капитализмът ни победи и този артикул дълги години се намираше само в Корекомите.

Та така неусетно – с бикче в едната ръка и с пяна Жилет в другата, загубихме част от историческия си оптимизъм.

Блогът За прехода - http://zaprehoda.blog.bg/