Събарял Доган барбекюто... (пее се по музиката на “Градил Илия килия”)

В българските медии се мъдри една Голяма Новина: Доган събаря своето барбекю! Топ-новина, важна за всички, и очевидно дълбоко вълнуваща всички българи – след като драмата с този насъщен атрибут към Догановите сараи се точи отколе – като турска сапунка.

Проблемът обаче не е в Доган и не е в неговото барбекю. Проблемът е, че това е новина. (Можем прочее да припомним прочутия журналистически пример: "Ако куче ухапе човек, това е не е новина. Но ако човек ухапе куче - това е новина!" Очевидното стоенето на незаконни постройки е толкова обичайно, че спада към първия пример, а разрушаването им - към втория.) Фактът, че събарянето на една незаконна постройка може да се превърне в новина, говори много ясно за дереджето на законността в територията, която обитаваме.

Принадлежността на тази постройка към личните сараи на Доган пък говори много ясно докъде сме се докарали. Дотам – че един политик може да нарушава публично да нарушава закона, без да му пука от това – без да се срамува и безпокои, презрително загърбил понятия като граждански морал и обществено мнение.

В този смисъл барбекюто не е просто и само барбекю. Барбекюто е символ – на политическата наглост. Минаха две години откакто по съвсем официален път се установи неговата незаконност и беше казано, че трябва да бъде разрушено. През тези две години какво е правил Доган? Вероятно е похапвал печени месца под неговата стряха – и е сърбал любимото си отлежало уиски.

Работата, разбира се, не мина без съд – не стана само с общинска разпоредба. Петчленен състав на Върховния административен съд се занима с прословутата незаконна постройка – и в крайна сметка бе постановено, че същата трябва да бъде разтурена. Беше даден и срок за доброволното и събаряне: 9-ти март.

На следващия ден след изтичането му събарянето наистина започна. Не от общински служители – от работници наети от стопанина на сараите. По този начин Доган изпревари резила общината да рути един кът от обширната му резиденция. Същата, в която през октомври 2008 г. беше самоубит началникът на неговия кабинет Ахмед Емин, наречен по-сетне от своя бос “мъжка секретарка”.

Едва ли би трябвало да се дивим на безочието, с което от от юни 2008 г., когато администрацията на софийския район "Витоша" обяви, че барбекюто с навес в двора е изградено без разрешение, до днес – 10 март 2011 г., лидерът на ДПС се спотайваше и даваше пример за това колко чинят българските закони пред мераците на народните избраници.

Наистина няма вече как и с какво да се чудим на “най-мъдрия български политик”, който раздаваше порциона в държавата и който хвърли в лицето ни изявлението, че не яхта, ами летяща чиния щял да си купи, щото един път се живеело.

Няма и защо да се правим на слисани – след като живеем в държава, чието правосъдие признава същия този Доган за толкова голям специалист по мелиорация, че не намира нищо ненормално във взетия от него хоронар от милион и половина – за “консултантски услуги” по хидровъзела “Цанков камък” и други подобни черни дупки за поглъщане на държавни пари. (И никакъв сблъсък на интереси, разбира се.)

И най-сетне няма и на какво да се ядосваме, защото ще трябва да адресираме този си яд към себе си – защото ние сме тези, които търпим всичко това.

Вместо всичко това можем да постъпим по-конструктивно и оптимистично. Вместо да се чудим, маем и гневим, можем да изпитаме поне мъничко законна и напълно патриотична гордост. Защото решението на Върховния административен съд можеше и да бъде съвсем, съвсем различно. Можеше например да бъде като това за седимцифрения му хонорар.

Все пък това е първият случай, в който българската държава дръзва да коригира незаконното поведение на актуална към момента политическа фигура. Дръзва да разруши негова собственост. Неговото свидно, любимо барбекю – на което той е отмарял след тежък политически труд в полза на родината, вероятно понякога и със сътрапезниците си по държавна софра – Сергей Дмитриевич и Симеон Сакскобургготски.

Първият случай! От цели двадесет години насам. Знаменито основание за гордост, разбира се!

Остава само да видим и дали ще си рутне и “контролно-пропусквателния пункт”, към сараите, който е също толкова незаконен, колкото и барбекюто. И дали ще си резне оградата, която пък е по-висока от позволеното.

Ако го направи, може би Бойко Борисов ще признае и него за “лоялен гражданин”. Като Алексей Петров.