Николай ФлоровШекспир изглежда не е имал и хабер какво е България – страна, в която живеят човекоядци, или камили, които пушат пури?
Затова и не става дума дали нашия клоун-принц Бойко Борисов, чиято мутра вече е убедила българите със своя непреодолим нагон да плещи, е човека, който ще вземе един череп и ще се пита «ту би, ор нот ту би». Нито изглежда да страда от запек, на който се приписва и Хамлетовата меланхолия. Не! Тук имаме един закъснял с изгрева петел, който сега е изпъчил Мусолиновската си гръд и кукурига ли кукурига.
Бойко Б. се загрижил за това, че сред бунтовниците в Либия имало такива, които са мъчели българските сестри преди години! За цели осем години, читателю, от българска страна не излезе ни вопъл, ни стон - нищо, вакуум, тъпо мълчание. Нито от президент, нито от който и да е друг! Сякаш че в България не живееха сънародници на сестрите! Страх ги беше да не разгневят Къдравия (Кадафи означава Кадаиф, тоест къдрав). В България от всичко ги е страх: от Тодор Живков, от ДС, от исляма, от комунизма, от полицията... Дори и лозето си българите пазят със страх!
Когато злобната мутра на Къдравия тиранин посегна първо на полски сестри, поляците се вдигнаха като един и заявиха че ще напуснат Либия. И тиранинът млъкна веднага. Когато подхвана българките, всички останали българи линееха по плажовете и заявяваха, че в Либия им е добре, даже много добре. Те и досега, дори и по време на това възстание, заявяват, че им е хубаво, и че не щат да се върнат в България.
Така българите заявяват и за Тодор Живков, двойника на тиранина – че им е хубаво, че съжаляват за щастливите години под всемогъщата десница на правешкия джелатин. Как хубаво са си живеели и как щели да му направят паметник, ако беше жив сега...
Паметник вече са му направили, драги българи, той е вече вдигнат в Правец – идете и му се поклонете, сложете му цветя, целунете му ръка, целунете му и всичко каквото си поискате, поплачете за доброто старо време – така, както ходят там Бойко Б. и Гоце П.
А сестрите – ще попита някой? Сестричките, драги българи, изтърпяха цели осем години гавра, те понесоха цялото възможно издевателство с личността им и с професиите им.
И ето сега нашия клоун-принц, застанал изпъчен на палубата на потъващите си гемии, се сетил за мъчителите им сред бунтовниците! Какво наистина би казал Шекспир за България – страна на човекоядци, или камили, които пушат пури?