Днешният идеализъм е утрешния прагматизъм

Повтаряната до баналност дилема на Европа в събудилите се северна Африка и арабския свят е между идеализма и прагматизма. Това е координатното поле, върху което стъпват повечето анализи, коментари и препоръки. Групите са ясно оформени. От едната страна е идеалистичната нагласа, която иска европейска реакция, моделирана по самите претенции на ЕС: демокрация, плурализъм, човешки права и свободи. Европа трябва да изостави политиката на постоянните калкулации, опасения и страхове и да прави това, което проповядва. Общият срив на нейното влияние е толкова голям, че тя не може да си позволи отново да се лута в търсенето на „един глас”, в търсенето на най-малкия общ знаменател. И без това тя направо проспа началото на революциите, не ги предвиди институционално и продължава да няма адекватна реакция.

От другата страна е познатия прагматизъм. Той е уверен в своя скептицизъм, че от тези части на света така и няма да тръгнат сериозни демократични вълни. Живее в предпочитанието към неприятни и често брутални, но познати автократи, отколкото в илюзиите на демократичните утопии. Променливите са ясни, играчите също. Пътищата до ресурсите са осигурени и предвидими. Политическата хигиена е ниска, но светът на real politik е такъв. Културната теория на невъзможната демокрация по арабските и африканските земи осигурява допълнително основание за любопитните интелектуалци. Тази позиция носи и увереността на отлежалия професионализъм, който обявява демократичната надежда за наивитет, илюзия, „детска игра” (по думите на свалената клика на Мубарак). Светът е такъв. И ние можем да бъдем единствено такива.

Но подобна мъдрост този път пропусна нещо важно. Причинените от западната глобализация промени в тези части на света трябваше да бъдат много по-добре разбрани от същия този Запад. Малко повече политическа мъдрост щеше да види, че повече подкрепа за днешните идеалисти би осигурила на Европа много по-добри позиции в бъдещото статукво, в утрешния прагматизъм, в утрешния днес.

Блогът на Владимир Шопов - http://vladimirshopov.wordpress.com/