„Тричането” на една нация

Блатен и безрадостен ни е пейзажът и това се превръща в траен принцип посред медийния слалом между напомпани „новини” и разни вакуумни сензации. На родния хоризонт осезателно липсва Re:TV – телевизията, която задаваше истинските актуални въпроси и търсеше отговорите. им.

            Все пак се случват и обнадеждаващи неща – на 13 март 2011 българите протестираха срещу необяснимо високите цени на бензин и дизел – зареждаха за по левче и плащаха в стотинки.

            Всъщност – опитват се да ни ги обясняват цените, но крайно неубедително. Стенограма на правителствено заседание издава прозрението на министър-председателя, че поскъпването е следствие на събития отвън. Коварният и безпощаден международен пазар, значи. Като при разследване на престъпление, при което по презумпция се изключва най-вероятната версия. Обречено разследване и тласък по фалшива следа. Грижлив чадър над родния монопол и бариера да не се смути покоят му.  В случая – на бизнесмен със сакралния правешки произход. Дано не е еднократен протестът.

            Защо ли да не „сурвакаме” любимата топлофикация и останалите играчи, които са ни подложили на „тричане” – уж за наше добро и в наш интерес. Цените имат една посока – нагоре. Нищо, че Смирненски призоваваше „надоле, надоле, надоле – в студените бездни слезни.”

            Част от цялата вредна мозайка за нас, българите, е и строежът на атомна централа в Белене. Технологично остарели реактори върху доказана земетръсна територия. Неистов напън да станем нещо като камикадзета за собственото си самоунищожение в името на „дружбата от векове за векове”. Противно на разум и национален интерес. Страхотна реклама ще е – гръмналият „енергиен център на Балканите”, населяван от оцелели и обречени сенки, блуждаещи сред отровена земя. Пейзажът вероятно ще наподобява този от филма „Сталкер”.

            Но това не е всичко, както се казва в оптимистично тъпите реклами. Годишно в България се изоставят 2000 деца – нови сенки, които да блуждаят. Възможност за нови и нови асоциални нещастни индивиди. Междувременно изчезнали един милион лева за лечение на онкоболни. Масово се разпространяват и използват сгрешени тестове за училище. Цунами от безнадежност, безхаберие и гнусна хитрост за сметка на другите, на баламите.

            Ние, обаче, си „тричаме” кучетата. И, о, чудо. Този път министър-председателят се изказа за прекратяване на обичая и в защита на четириногите. Очевидно моралният му кодекс не допуска подобно отношение към тях за разлика от бензиновото и топлофикационно „тричане” на двуноги гласоподаватели.

            И защо не? След като някои двуноги си тачат тричането. Баба и дядо си тричали внучето – за здраве. Собственичка на куче заявила, че кучето си е нейно и ще го прави каквото си иска – включително и „трича”.

            Ние си ги избираме, а те си казват – наши са си и ще ги правим каквото си искаме.

            А пред очите ни е трагедията в Япония. Фукушима не е с чернобилски реактори. И въпреки това – размерът на пораженията ще изплува тепърва.

            В Чернобил дори не беше необходимо земетресение. Стана и се получи от само себе си. Такива аварии не признават национални граници.

            На дневен ред е „Белене” с обещаваща тенденция да се превърне в „Черно-Белене”.

            „Неудържим кръговрат” на черно и бяло, както се пее в една песен.

            За нас има една по-актуална операция – да натикаме всякакви монополни прояви някъде и да ги запушим трайно. Както и монополно разпасалата се „дружба”.