Мълчание без кръчмаря

Едва ли някой в света се съмнява, че ядрената криза в Япония придобива драматични и непредвидими измерения. Трети поред взрив в централата край Фукушима вече предизвика подозрения, че е в ход най-лошия възможен сценарий: разтапяне на ядрата на реакторите, което може всеки миг да предизвика малък ядрен взрив и изхвърляне на радиоактивни елементи в атмосферата – с ефект, сравним само с катастрофалните последствия от Чернобил. Този сценарий на практика бе потвърден и с изявлението на правителствения говорител Юкио Едано, който съобщи, че "макар да не можем директно да го проверим, вероятно е в ход" разтапяне на ядрото на втори реактор.

След взрива нивото на радиация се е покачило рязко, а в специално обръщение към нацията премиерът Наото Кан е предупредил, че нивото на радиация се повишава – и е призовал хората, живеещи в района в радиус от 30 км, да не излизат от домовете си.

Появиха се и съобщения, че радиационен облак се носи към столицата; френското посолство предупреди френските граждани да не излизат от домовете си и да не отварят прозорците. В Токио – на 220 километра от Фукушима!

Оказа се обаче, че това не са празни предупреждения. И в момента, в който пиша тази статия, по интернет продължават да пристигат новини, които много ясно говорят, че предупреждението на френското посолство в Токио е било логично и навременно. Оказа се, чи нивото на радиация край авариралите блокове е хиляда пъти над нормата; че в съседната на Токио префектура Сайтама равнището на радиацията във въздуха се е увеличила около 40 пъти - 1222 наносиверта в час; че в Токио са били измерени малки количества на радиоактивни изотопи на йод и цезий, които най-вероятно са били донесени от вятъра, който в момента духа към столицата – и че там вече се забелязват признаци на паника.

Разбира се, подобни събития няма как да бъдат наблюдавани безпристрастно от външния свят. Всички помагат, както могат на Япония, но същевременно се грижат и за своята сигурност. Някои авиокомпании спряха полетите си над Япония. ЕС свика специална среща за обсъждане на ядрената безопасност. Германия спря две от своите АЕЦ и наложи тримесечен мораториум върху всички планове за удължаване на работата на атомните централи в страната. Кацлерката Ангела Меркел, основен поддържник на ядрената енергетика, беше принудена да признае, че “събитията в Япония ... ни учат, че рисковете, за които се смяташе, че са невъзможни, всъщност не могат съвсем да бъдат отхвърлени”.

Еврокомисарят по енергетика Гюнтер Йотингер спомена, че не изключва преждевременното затваряне на по-стари германски атомни електроцентрали като последица от ядрената катастрофа в Япония. Зелените се обявиха – за пореден път – срещу самата ядрена енергетика, виждайки в японската ядрена криза доказателство за това, че безопасни централи няма – и че дори и най-съвършените технологии не могат да гарантират сигурност.  Още в събота, преди да станат ясни мащабите на ядрената криза в Япония, 60 хиляди души демонстрираха в провинция Баден-Вюртемберг, където са съсредоточени повечето германски ядрени централи.

Тъй като България е сред 17-те страни в ЕС, които развиват ядрена енергетика на своята територия – и тъй като не само че имаме ядрена централа, но и се каним да строим нова – като за тази цел сме наели не друг, а строителите на централата в Чернобил – то може би е редно да се запитаме как отзвучава драмата с  АЕЦ "Даиичи" край Фукушима. Сиреч: дали сме успели да възприемем автентично поуките от това събитие – или за пореден път ще си затворем очите с аргумента, че това у нас не може да се случи, че горчивата чаша със сигурност ще ни отмине: най-често срещаната реакция на идиота при подобен тип събития.

Уви, поне първоначалните реакции на българското правителство показват, че ще предпочетем именно реакцията на идиота пред тази на цивилизованите страни. АЕЦ “Козлодуй” например намери за най-уместно да декларира, че това, което се случи край Фукушима, не може да се случи край Дунава. Типът на реакторите бил друг, казаха те. Да, вярно, друг е. Морално остарял съветски модел. Само дето това, което може да се случи на една “Тойота”, със сигурност може да се случи и на един “Запорожец”. И още: АЕЦ “Козлодуй” е проектиран да издръжи земетресение от седма степен по скалата на Рихтер, докато земетресението в Япония беше от девета степен. Но няма страшно: у нас такива земетресения просто не можели да се случат. Нито там, нито в Белене, където през 1977 г. в съседния Свищов именно при такова земетресение загинаха стотици хора. Човек би казал, че ядрените специалисти са на ти със земните плочи – та знаят всеки момент какво може да се случи и какво не. И че онези изследвания на БАН, които спряха предишното строителство на АЕЦ “Белене” именно с аргумента, че централата е планирана в зона с опасно висока сеизмична активност, са сън, мираж, журналистическа измислица.

България би могла да използва този прецедент, за да мотивира отказа си от строежа на АЕЦ “Белене” – този безумно скъп и напълно излишен за икономиката ни проект. Би могла, но не би. Вместо това Трайчо Трайков поиска от “Росатом” – забележете! – “допълнителни разяснения” относно сигурността на почти построения вече ядрен блок на бъдещата централа. И потъна в експертен спор за това дали въпросният реактор е от поколението 2 , както твърди той, или е от поколението 3 , както твърдят братушките. Очевидно това е върховната храброст на един български администратор в момент, в който светът е пред нова ядрена катастрофа: да поиска “допълнителни разяснения”.

Някои люде обаче мълчат. Симптоматично и оглушително мълчат. Мълчи например преимерът на България, който само преди десетина дни изръси пред парламента дебелата и опашата лъжа, че ако не построим АЕЦ “Белене”, след 15 години токът ще поскъпне 18 пъти, а икономиката ни ще банкрутира. И който искаше “Росатом” да му гарантира, че реакторите му щели да работят 70 (седемдесет!!!) години. Мълчи и псевдопрезидентът, който като основен лобист на руските интереси в България искаше да се проведе референдум за строежа на АЕЦ “Белене”.

Странно – защо така? Защо сега мълчите, господа? Или смятате просто тъй, мълчаливо, зад гърба на всички да подпишете анекс №12 към договора за АЕЦ “Белене”, който прави целия този проект необратим? И да гушнете големите си комисионни – както подобава на едни достойни рубладжии? Надявате се може би, че края на март, когато е и крайния срок за подписване, вече се вижда – и че в световната патаклама никой няма да се усети?

Криво си правите сметката обаче. Това е мълчание без кръчмаря, ще знаете.

*Тази статия вече беше написана, когато се появи съобщението, че европейският комисар за енергетиката Гюнтер Йотингер е заявил, че проектът АЕЦ "Белене" трябва да бъде преразгледан, като на първо място бъдат поставени въпросите, свързани с техническата и сеизмична сигурност на централата - като за целта трябва да се направят нови изследвания. Г-да мълчаливци, някакъв коментар?