ЕПИТАФ ЗА МРЪСНИ ПРЕСТЪПНИЦИ

Как да сравним човешката природа с комунизма, драги читателю? Ще ви кажа как. Един журналист наскоро попита един висш функционер на БКП-БСП «защо все пак се провали комунизма», на което той отговори така: «Ами, не взехме предвид човешката природа!»

Ако един ден стана богат, непременно ще построя паметник на комунизма, на който ще напиша точно това за епитаф: «Не взехме предвид човешката природа!»

Това е за мен не само най-откровеното признание на един комунист – това са последните думи на издъхващия труп. А сега да оставим трупа да издъхва «в предсмъртно изхъркване» (по думите на един коментатор) и да кажем нещо за човешката природа.

Първо, не е ли жесток майтап да го чуеш от устата на комунист? Второ, какво точно са взели предвид тия идиоти, когато са тръгнали да правят комунизъм, ако не човека и неговата природа? Става дума за природата, която така очевидно не са познавали и за която са им били нужни толкова много години да проумеят, тоест че човека не е пригоден за комунизъм, че на тоя свят има идеи, които макар че звучат така красиво, са чисто и просто античовешки.

Но аз разбирам това признание и по друг начин: «ние нямахме нищо общо с човешкия живот, тоя крехък, кратък и така уязвим животец, с който експериментирахме, на който ние не помагахме, а наказвахме, изнудвахме и насилвахме в името на идеите си. Нашата комунистическа природа ни караше да мислим, че сме по-добри и по-съвършени от другите. Ние мислехме, че трябва да сме твърди, праволинейни и безкомпромисни към другите хора, но не и към нас и не виждахме че сме обикновени, слаби и временни както тях. Не, ние не мислехме че сме временни – ние мислехме че сме вечни, че по-добри от нас няма, с други думи мислехме, че сме богове. В мечтите си за съвършенство ние не виждахме, че загубихме контакт с човешката природа и с живота. Ние не разбрахме че мечтите ни се превърнаха в бичове и че превърнахме хората в роби».

А аз, читателю, казвам така: ако тоя комуняга е стигнал до заключението, че не е взел предвид човешката природа, то той си признава, че е мръсник и нещо повече, че е престъпник – такъв, каквато е неговата партия и неговата идеология.И понеже при нас няма Нюрнбергски процес, това че той и те са мръсници и престъпници би трябвало да им се повтаря през цялото време, до края на живота им. А когато тяхното богообразно племе свърши живота си на тая земя, ще им издигнем паметник, на който ще пише: «Не взехме под внимание човешката природа!»

Ако не за друго, поне за това си струва да забогатея – за да им вдигна тоя паметник.