Земетресения и мистика

Нашенски  поп обяви, че църквата била “здрава мистика”, а пък Ванга, Дънов и разните магьосници, отграничи като  “болна” мистика и проявления на “бесовете”. Впрочем как е възможен подобен дебат за набожни бабички в едно модерно общество е друг въпрос… А иначе попът бе категоричен, че трябва да бъдат “анатемосани” подобни духовни сурогати, като Дънов например /подобно на вулканичния Толстой, който също е един  опасен за църковните тайнства човек/. От твърденията на светиня му разбрахме, че църквата държи монопола върху “истината” /?!/, както и върху “вечността”, където се подвизава нейният патрон - “бог”.

Може би е пресилено да се каже, че суеверността, религиозността, в днешно време да се приравни с психично отклонение, макар че част от контингента, върху който оперират църковните посредници на “отвъдното”, очевидно е с психически проблеми. Ако приемем, че църквата провежда евтина психотерапия с духовен опиум, би трябвало да  признаем и нейната “полезност”. Но самата църква, която си e феодален фосил, пък отрича това, и въобще социалните си функции, защото нейното “свещенодействие” е насочено към “вечността” /защото, все пак, култът е насочен към небитието/, поне православната църква е категорична в това отношение.

Освен това попщината държи монопола върху обявяването на нещо за “сакрална зона”:  сборникът с поучителни легенди - “библията” /книга/ е света, и въобще там била цялата мъдрост на света /!/,  и т.п., синодът й е “свети”, нейните дейци, също са “свети”, а патриархът й е “светейшество”, всички религиозни понятия пък се изписват с главна буква.

Така, окупирайки “светлината”, църквата се поставя в привилегирована позиция, която обаче отдавна не се потвърждава от живия живот. И понеже в модерните и просветени общества науката в яростна борба с ретроградните клерикали, е изтикала религията от живота , църквата  в кръгова отбрана се окопала в сферата на морала и ценностите – или “духовността”, както обичайно твърдят религиозните.

Но и тук настъпват промени – че “духовността” и “морала” не са  собственост на църквата, отдавана е ясно. Че т.нар. средновековни “християнски ценности” са в основата на модерния демократичен свят – това също е доста спорно. Вече казахме, че религията /вече/ не се вълнува от устройството на държавата, освен в ислямските държави. Така че да се твърди, че модерните институции, както въобще “хуманността” и “просвещението”, стъпват на отвъдните “християнски ценности” е пресилено. Едно засилване на религиозността винаги води до социален регрес и в крайна сметка репресии върху разума /вижте какво става в ислямския свят/.

Но да се върнем на разните попове, които обичат да наставляват обществото, макар че отдавна не са във властническа позиция, гарантираща им лоялността към “авторитета”. Едно от любимите клишета на църквата е, че поддържала духовността и патриотизма през векове. Първо – духовността  не може да се “поддържа” от неграмотни люде, мънкащи на неразбираемия църковнославянски, каквито са били нашенските попове, второ националната държава  е продукт на зараждането  на буржоазната класа, а не на отвлечената от живота църква, която някои смятат, че можела да “обедини” нацията, нещо, което никога тя не правила.

Ако българите са оцелели някак, то не е било чрез църквата и манастира. Да се надяваме, че откъм църквата може да дойде нещо друго, освен илюзията за лично “спасение”, което църквата титулува като “личен избор”, който обаче никак не уважава, когато не е в нейна полза, е начин да “заложим” на грешната карта и да пропилеем живота си, нашият собствен живот, а не марионетъчното съществуване, което религиите предлагат... Още повече оставяйки се на съмнителни “богослови” да ни обясняват нашето душевно устройство, тоест да ни манипулират, спасявайки “душата” ни. Доброто, което ни случва винаги изхожда “отгоре”, от някаква сенчеста сила, съгласно нечии  замисли и пр., е изначална собственост ясно на кого.

Но да се върнем в нашия реален свят, в който се случват и доста лоши неща. Тъкмо природните катаклизми, които отнемат стихийно и безредно, много животи, независимо дали са “праведни” или грешни, подливат най-много вода на църковните адепти. Пример за това е прочутото лисабонското земетресение, което е довело до разтърсване на целия цивилизован свят и усъмняване в “божията справедливост”. Свободолюбият и ироничен Волтер, който е един от най-мразените от лицемерните клерикали революционни мислители, написва своя “Кандид”, където подлага на съмнение принципът, че живеем във възможно най-добрият от световете /Лабниц/.  В основата на волтеровото съмнение лежи не някаква демоничност, а разколебаването на църковните догмати и на увереността, че “библейските пророци” са прави за всичко под слънцето – и то поради  лисабонското земетресение, когато е срината една от най-могъщите метрополии в “цивилизования свят”.

Между впрочем отношението на църквата към природните катаклизми, като към проявление на “божия гняв” и в частност ”божия справедливост” непостижими за простосмъртния разум, се е запазила и до днес. Защото страхът от бога е начало на всяка мъдрост.  Това звучи цинично. Но по същество всеки проповедник на суеверни глупости стига до цинизма, облечен в лицемерие. Впрочем въпросното родно попче каза нещо подобно за случващото днес в Япония след земетресението. Нали японците също са хора, макар и не православни. Но за тях явно бог е приготвил друг неведом план. Затуй ги тресна със земетресение и като бонус с радиация. Изводът е, че така им се пада – понеже бърникат в божията хармония,  а това така не може…

Да, църквата има готов отговор за всичко, закодиран някъде из божия тефтер – библията. Така че сега японците ще страдат за вересиите, които бог им е отпускал досега /пиша бог с малка буква, понеже така е според правописа, да ме прощават свещоливните старци…/.

            Безспорно е, че църквата се е активизира напоследък. Може би да оправдае същесвуването си и то с измисления упрек, че се е позапуснала през последните 45 години атеизъм, за което уж я упреквали “невярващите”. Или веряващите? Но тези и движения би трябвало да се тълкуват като една енергична агония. Църквата е закостеняла институция, без влияние върху умовете на хората. Сега и предстои да се спомине, а това я изпълва в ужас.

Другото, което би трябвало да признае, че всъщност винаги е била паразитна структура върху тялото на народа, така че единственото, което може да направи, е да се спомине без много шум и да си потъне в призрачния свят, поне с някакво външно достолепие,  присвоено оттук оттам. Нейната гузност по отношение на комунизма не занимава никого, но виждаме, че дивотиите, които днес вършат дейците й, няма как да не избиват от тази й /поредна/ колаборация. Може би това е единственото добро, което може да направи  в момента за объркания народ. Иначе ще се окаже, че е част от бесовете, които щъкат насам-натам. Амин.