Када(и)фи

Има един накиснат в сироп ориенталски сладък деликатес, известен у нас като кадаиф. На това ми прилича поредният тарикатски ход на Кадафи. За да вгорчи живота на току що сговорилите се да го озаптят западняци (подкрепяни дискретно от няколко арабски страни), той захароса и без това заплетената обстановка с “внезапното” си сладникаво миролюбие. И сега се надява ръката на възмездието да залепне върху копчето на военната операция по въздуха, задействана вече логистично. Което е нещо като да се откажеш от скока на дължина след отскока и да разчиташ, че няма да се пльоснеш насред пясъка ( на пустинята, в неговия случай).

Толкова ли е смайващо решението на Кадафи да смени позицията си за по-малко от денонощие и да отмени заканата си към бунтовниците ( и цялото Средиземноморие дори.)? Само вчера им се закани с репресии и кръвопролития , а днес показва готовност за смирение и приемане на международните закони. Това може да учуди единствено онези, които чуват за Кадафи днес за първи път. Защото той е специалист по тези номера. Няма негов съсед, с който да не е преминавал от състояние на комшийска еуфория (до степен на предложение за административно сливане на двете държави), в обратното настроение – на мобилизация и заплаха от война. Тези амплитуди са познати от външната му политика спрямо Тунис, Египет( не случайно вървят слухове, че Египет е готов да въоръжава бунтовниците в Бенгази) и Чад, където спонсорира вътрешни бунтове десетилетия наред. Сега проявява “характера си” и спрямо вътрешната обстановка за външна консумация. Взима обратния завой със скърцане на зъбите пред реалната външна заплаха, която напълно съзнателно сам предизвика в стремежа си да се легитимира като борец за национална независимост още преди да се е наложило да се брани от когото и да било отвън.

Това не е капитулация, не се заблуждавайте. А е калкулиран клин в лагера на колебаещите се държави и опит да бъдат възпрени решителните между тях, като им противопостави останалите. А и какво друго да направи? Колкото и да се прави на смахнат, знае отлично, че не може да противостои агло-америкаканско-френската коалиция. Тя разби могъщите германски войски на либийска земя през Втората световна война, та неговите наемници ли, свикнали да стрелят срещу “вързан” противник, ще я спрат?

Време е обаче този път светът ( каквото и да означава това без Русия Германия, Бразилия, Китай…) да прояви характер. Защото светът и съветът му за сигурност на ООН се докара до необходимостта от резолюция за възпиране на “пустинната лисица” ( вероятно за такъв се има, за нещо генерал Ромел) именно понеже от години му позволяваше срещу известно заплащане да разиграва всички.

“Планът” на Кадафи в случая е да представи задействаната вече пружина на сдържането на неговата военна машина като несправедлив камшик срещу неговото демонстративно миролюбие. Точно 12 часа, след като заплаши с катастрофични последици Средиземноморието, където тече трудна за спиране вече подготовка на съсредоточаване на военновъздушна сила от изтребители, бомбардировачи и въздушни цистерни, Кадафи се превъплати в потенциална жертва, която вече пледира: “не ме бийте, малък съм, не ви ли е срам”?! Прилича на хулиган, който бие беззащитни но при появата на някой с по-големи юмруци си иска правата, които му се полагат по закон. В света, в който все пак има писани правила ( за които обикновено самият той, спонсорът на всякакви терористични групировки от Европа, Азия и Америка пет пари не дава) той се надява те да сработят в негова полза с претенцията, че е няма основание за друго: просто обещава евентуално вече да не бие, да не заплашва (всеки и всички) и да не убива. Това поведение е характерно за престъпниците, умеещи да се възползват от законна, който газят.

Кадафи прилича сега на възкръсващите герои от екшъните, които не харесвам. Обичам приказките, но в живота мъртвите не стрелят и не раздават юмруци – просто мразя да ме лъжат. Поради което предпочитам сценариите, в които художествената измислица има реални измерения и не се превръща във фантастика. А оцеляването на Кадафи, който се държи като шут в лоша комедия, отдавна е фантастика с елементи на ужас. Време е зрителите да се намесят и да откажат да ги правят на идиоти, каквито и без това изглеждат в ретроспекция от периода на любовната история на Кадафи, която си беше по-скоро порно с участието на Изтока и Запада в състезанието за петролните му ласки. Миналото не може да бъде поправено и изтрито, но може да послужи за изводи с послание към бъдещето и като поука за предотвратяване на неприличните сцени с други диктатори, надарени от природата с големи нефтени концесии и неутолимо либидо за изнасилване.

На жаргон на този групов секс му казват “кадаиф”. Дано участниците в него да са се преситили и да сложат край на срамните сцени, които нямат нищо общо с приличието в международните отношения.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/