RUSSIA: MONEY CAN'T BUY ME LOVE!

Тези дни от Русия пристигна радостната новина, че руските милиардери ( да повторим - не милионери, а милиардери) са станали 79 (седемдесет и девет)на брой. Не е ли възхитително – западният развит капитализъм за ръка с руския неразвит капитализъм помпат заедно безкрайните ресурси на Русия и създават милиардери! Заедно с тях са дошли и така-наречените «новодворяни», тоест благословените от ново-кагебизма путинисти, да заемат местата на отдавна изританите помешчици.

Огромните пари на руските милиардери обаче  могат да бъдат инвестирани в самата Русия само чрез централизиран надзор, тъй като банковото дело в тая страна е силно ограничено от законите, а въпроса с частната собственост си остава неразрешен както и преди. Освен това примитивната руска икономика не предлага високи доходи и покупаемост на консуматорите – в Русия, с изключение на няколко големи града, няма консумативно общество, а още по-малко конкуренция. Затова и руските капитали гледат с жадни очи към външните пазари на развитите страни. Само там те могат да очакват печалби, много често в партньорство със западни компании.

Първи в новата руска диаспора, тоест износ на капитали  са... пак милиардерите. Те купуват всичко и навсякъде – и не непременно знаят какво да правят с него. Логиката е чиста заемка от западните финансови навици – парите не могат да стоят бездействено в банките и непременно трябва да бъдат вложени в някакви финансови операции, ако не искате да ги загубите. И руснаците инвестират във всичко, но най-много в недвижимо имущество. Те и досега считат, че инвестицията е главното, а управлението, поддръжката и снабдяването са второстепенни неща, за които ще се грижат назначените от тях местни служители.

Свикнали още от комунистическо време на финансови операции в кагебистки маниер, мнозина от новоизпечените милионери и сега използват навиците си от миналото в операциите си. Един от по-нашумелите случаи е този на Виктор Бут, известен като «търговец на смъртта», чиито сделки с оръжие по целия свят в много случаи са правени въпреки наложените международни санкции. Бут беше вкаран в затвора в Тайланд и в последствие прехвърлен в САЩ, където ще му се търси съдебна отговорност. Между страните, от които той е транспортирал оръжие с благоволението на висши московски кагебисти, е и България. Бут е типичен случай, защото показва пълното незачитане на каквито и да е правила: така, както Русия е действала през цялото време на комунистическия режим.

Друг пример е иранския остров Киш на десет мили от южното  крайбрежие на страната. Това е своеобразен ирански Хонг Конг, през който минават стоки за девет милиарда долара годишно. Интересното в случая е, че търговията на острова се води не с долари, а с други валути по изрична уговорка между Иран и Русия.Една голяма част от тая търговия се води от руски бизнесмени и с руски въздушен транспорт. Макар че островът има само 36 квадратни мили повърхност, на него има 14 мола и множество хотели. Това е нещо като любимо място за иранските превилегировани класи. Така Иран заобикаля наложените му от ООН санкции, където ролята на Русия е основна, тъй като тя се ползва с привилегии, гарантирани от иранското правителство.

Заобикалянето на долара от Русия и Иран е своеобразен израз на безсилие след големите загуби на Русия, претърпени от финансовата криза, когато рублата загуби повече от 30 процента и милиардите на милиардерите се стопиха като пролетния сняг. Един от тях беше и небезизвестния Дерипаска, чийто умствен капацитет е сравним с тоя на Гоце Първанов – и който демонстрира отчайващата финансова мисъл на руските бизнесмени в няколко финансови авантюри със западни партньори.

 В Русия обаче никой не мисли за открито ангажиране в международните финансови институции, защото това би я изправило пред  отговорности, за които тази страна изобщо не е готова. Затова пък, в изблик на желание за отмъщение, Путин започна да пробутва идеята си за нов финансов ред без долара, в който Санкт Петербург трябваше да стане финансов център на един нов свят.

Статутът на Русия като международен парий в областта на търговията се определя преди всичко от пълната липса на стоково производство и нейния единствен избор да търгува с оръжие, както в миналото. В Русия все още не съществува консумативно общество, което означава, че там няма средна класа. Това обаче е в директна връзка с пълното нежелание на комунистическите власти да развиват такова общество. Положението и днес е същото, ако се изключат няколкото големи града, в които западни капитали развиват нужната инфраструктура.

Развито модерно консумативно общество означава преди всичко активно взаимодействие между общество, правителствени институции и бизнес, които поделят отговорността за издигането и поддържането на цивилизован стандарт на живот. Такава отговорност не може да съществува в Русия поради авторитарния характер на взиманите решения, оставени в ръцете на един-единствен човек. Нищо чудно, че руските  милионери, които работят и живеят на Запад, често демонстрират непреодолимо чувство на лакомия и живеят в безскрупулен лукс, възбуждащ скептичните усмивки на местното население и клюките на жълтата преса.

Проблемът в случая е, че развитието на западните демокрации е било в синхрон с борбите за осмисляне на човешкия живот и съответната му философска или религиозна подкрепа. Така един милиардер от типа на Абрамович, собственик на футболния клуб Челси, стърчи буквално като магарешки трън в английското общество със своята супер-луксозна яхта за 400 милиона долара с 70 души екипаж, подводница на борда за бягство при нужда, ракетна защита, две хеликоптерни площадки и... лазери срещу папараци. Но докато такава демонстративна тъпотия минава като развлечение във филмите на Джеймс Бонд, в реалния живот това е не повече от панаирджийска пошлост, от която английските банки могат само доволно да потриват ръчички.

Натрупаното лично богатство в западния свят по традиция е търсело връзка с обществения живот, лично или групово. Само тогава то има смисъл. Съзнанието за взаимозависимостта на тия две страни в развития свят е на високо и сложно ниво, основано само и единствено на свободни отношения. Както никъде тия отношения са развити в Америка чрез  многобройните фондации, лични и обществени, благотворителни организации(светски и религиозни), подпомагащи всички аспекти на живота, работещи без страх от наказание за финансираната от тях дейност: дарения подпомагащи университети или научни проекти, екологична дейност, стипендии, имиграционни проблеми, музика, филми, телевизия, публикации, болници, помощи за третия свят, помощи при природни бедствия и т.н.

Русия не помага не само защото не иска, а и защото се страхува от свободата. Тя не само няма традициите за това, но е известна с нахалното си и много често грубиянско отношение при преговорите си за всяка сделка. Авторитарния характер на нейната власт е особено релефно проявен в  намерението на Путин да проведе зимна олимпиада за 30 милиарда долара, която очевидно ще му излезе двойно заради неконтролируемата корупция – и това  само за показност или неизживяна комунистическа грандомания, при положение че огромен брой руснаци нямат нито вода, нито газ в домовете си.

Нищо чудно, че в последните класации за най-харесвана страна или страна най-удобна за живеене, Русия е на много задно място. Един любопитен факт от тия класации е особената неприязън на китайците към Русия, очевидно във връзка с консервативната и протекционистка икономическа политика на Путин в Далечния изток, въпреки усилията му да снабдява презагрятата китайска икономика със сибирски газ. За двадесет години китайците натрупаха огромен опит във финансовите си отношения с развития свят, но нищо от Русия.

Русия по начало никога не е била в челната бройка на предпочитани за живеене страни, нито някога е било трудно  да се  каже защо.