Работят ни тънко защото работата е дебела

Както ви “обещах”, предстои руското ядрено лоби да “усвои” парите за пропаганда, предплатена в България. Ето ви два примера от днес, когато бившият премиер и лидер на БСП пледира в полза на ядрената енергетика в момент, когато би трябвало поне малко да се смири. Целият свят прави крачка назад, преоценява, спира дори започнати градежи на ядрени централи в светлината от ядреното зарево над страната на изгряващата ядрена катастрофа, която хвърля сянка върху ядрената енергетиката изобщо. Но “храбрият” лидер на БСП намери за добре в този момент да настъпва ( по опашката събудения атомен кошмар).

Нещо подобно направи и премиерът Борисов, но преди да го коментирам, ще изчакам да мине поне един ден – възможно е утре да си промени мнението. Докато при Станишев “няма празно” : последователен е в тази позиция и в желанието си да ни вдъхне любов към ядрения разпад впряга дори научно верния, но етично грозен за споменаване в монета факт, че екологичните параметри на производството на ядрената енергетика са по чисти от нейните основни алтернативи ( в случай, че ядрените централи не гърмят).

Ето няколко изотопа от пропагандното облъчване на гражданите, предприето днес по темата от парламентарната трибуна от страна на Станишев, който намеси цели държави и техните лидери в защитната си пледоария:

“Трагедията с атомната централа във Фукушима, Япония, без съмнение, предизвиква страх, шок и опасения у хората и върху тях много лесно се спекулира, в това число и с политически цели. Това каза в пленарна зала лидерът на БСП Сергей Станишев.

Това обаче не може да бъде причина България да се откаже от атомна електроцентрала, защото в следващите години престои извеждане от експлоатация на мощности от около 2 хил. мегавата и ние няма с какво да ги заместим, добави той.

По думите на Станишев отказът от нова атомна централа обрича страната ни не само да не изнася, а и да внася ток, при това без да има компенсиращи действия, добави Станишев. Втора причина за твърдението – АЕЦ „Белене“ е от трето поколение и съвсем в началото на преговорите по проекта беше поставен въпросът за най-високи мерки за безопасност, каза червеният лидер.

Станишев си позволи да коментира отзивите от случващото се в Япония в Германия. Съвсем наскоро канцлерът Меркел обяви, че ще се работи по удължаване на сроковете на атомните електроцентрали там. Сега обаче са замразени за 3 месеца не само заради аварията в Япония, но и по политически причини, посочи бившият премиер.

Обяснението на лидера на БСП е, че това е реакция не само за успокояване на антиядреното лоби в Германия, но и заради изборите в две провинции през следващите месеци. И последно – не може европейският комисар по енергетиката Йотингер да се отмята от позицията, която е заявил ЕС, одобрил проекта АЕЦ „Белене“ с уверението, че отговаря на всички стандарти, обърна внимание червеният лидер. Да не се упражняват на гърба на България за пореден път – нека видят първо германските атомни електроцентрали, които са на по 30-40 години, на какви стандарти отговарят, пък тогава да обсъждаме темата за АЕЦ „Белене“, закани се дипломатично Станишев.

Разбира се, трябва много внимателно да се прегледа сигурността на всички действащи атомни електроцентрали, е неговото мнение. Но на този фон АЕЦ „Козлодуй“ е достатъчно модернизирана и е най-проверяваната централа в света през последните 10 г., посочи той. Трябва да сме пределно ясни и категорични, ако е възможно с национален консенсус, за развитието на ядрената ни енергетика в преговорите, призова Станишев. Това, което описвате като опасност за нас, вече се е случило – при закриването на Първи до Четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“, припомни той. Всички знаят, че те отговарят на международните стандарти, но това беше политическо условие в хода на преговорите за членството на България в ЕС, продължи той. Страната ни плати тази висока цена, не бива да допускаме още веднъж да се разхождат по гърба ни и да ни третират различно от другите държави – членки, категоричен е червеният лидер. Смятам, че трябва да се работи за национална позиция по този въпрос, за да не бъде България жертва за пореден път, посочи Станишев. Защото петролните запаси в света ще се изчерпят в един момент, а атомната енергия е най-евтина и екологично най-чиста, защото не изхвърля толкова вредни емисии, заключи той. ( Фрог нюз)

Акцията на Станишев обаче изобщо не е солова. Прочетете следната статия и ще се уверите, че лобито на големите руски пари на спи!

„Белене“ ще плати гузната ядрена съвест на Европа

17/03/2011

Светослав Терзиев
Сега

Нито един реактор в ЕС няма да бъде подложен на тест като „Козлодуй“, но България пак ще стане изкупителна жертва

Европа щяла да прави неизвестно какви „стрес тестове“ на всичките си ядрени реактори, но вече знаем какъв ще бъде резултатът – като при яловите „стрес тестове“ лани на банките. Няма да бъде спрян нито един реактор, но от кумува срама ще бъде отречен най-невинният – още непостроеният в АЕЦ „Белене“. Така на фона на ядрената трагедия в Япония ЕС за пореден път ще умие за сметка на България гузната си съвест, че няма единни ядрени стандарти.

Извънредната среща в Брюксел завчера на енергийни министри и ядрени регулатори бе проява не толкова на загриженост да се изработят и приложат еднакви критерии за всички, колкото на

лицемерие, че „ядрената безопасност е неделима“,

както заяви германският еврокомисар по енергетиката Гюнтер Йотингер. В същото време стана ясно, че стандартизацията ще е на доброволни начала, че поначало е невъзможно да се сравняват различни типове централи с различно разположение, че едни са изложени на риск от морски вълни, а други – на сеизмични, че никой не знае какви терористични заплахи могат да възникнат и пр. На въпрос какви ще бъдат тези „стрес тестове“ (изпитания за надеждност) Йотингер препрати журналистите да питат Австрия, която ги предложи. Самата Австрия няма ядрени реактори, защото като алпийска държава разполага с изобилни ресурси за водни електроцентрали, и затова е забранила дори чрез конституцията си ядрената енергетика.

Въпреки пълната мъгла какво и по какъв начин ще се прави, Йотингер авансово даде пример за негодна ядрена електроцентрала – съществуващата само на хартия АЕЦ „Белене“. Най-големият й грях бил, че не си е намерила още европейски инвеститор, след като германците от RWE се оттеглиха. Никой не разбра каква е връзката със системите за безопасност, предвидени в техническия проект, но министърът на енергетиката Трайчо Трайков веднага прояви козлодуйски синдром. Както навремето бившият външен министър Соломон Паси се съгласи, че политическото решение за затваряне на четири блока на „Козлодуй“ е достатъчен аргумент за тяхната техническа негодност, така и Трайков се съгласи преди всякакви тестове, че „Белене“ е за отписване, а поръчаният реактор може да отиде в Козлодуй като седми блок, щом такава авторитетна фигура като Йотингер му се мръщи.

Нашият министър дори не усети как се нареди до яростната душманка на АЕЦ „Козлодуй“ германската зелена евродепутатка Ребека Хармс, която се възползва да развее нов байрак: „Не на Белене!“. Точно тя до последно се противопоставяше дори на отпускането на 300 млн. евро допълнителни средства за „Козлодуй“, като накрая се съгласи, но при условие че ще бъдат използвани само за разглобяване на вече спрените четири реактора. Какъв допълнителен седми блок в „Козлодуй“? И какво прави Трайков в компанията на Ребека Хармс? Странен е синхронът между двамата за доказване без какъвто и да е „стрес тест“, че повишеният сеизмичен риск на терена в Белене изключва строежа на АЕЦ. За сведение, реакторите в Япония пострадаха не от труса с невъобразимата за България сила от 9-а степен, а от вълните цунами, които няма откъде да връхлетят Белене. Но както е забелязал още преди 56 години Сирил Паркинсън, управниците решават с по-голяма лекота съдбата на ядрен реактор, отколкото на навес за велосипеди.

Ако има някаква полза от трагедията в Япония,

това е публичното признание, че всички трябва да бъдат равни пред ядрената безопасност. Големите и високоразвити държави не могат да изискват бдителност само от малките и да ги лишават от право на глас. Нека за миг си представим, че някой бе чул България, когато тя плахо поиска да бъдат извършени проверки и на западните реактори, каквито се правиха в „Козлодуй“. Няма как да си го представим, защото нито Франция, нито Германия, нито Великобритания ще спрат реактор, за да бъде изрязана проба от вътрешната му страна и да бъде анализирана за „умора“ на метала. „Стрес тестовете“ ще представляват компютърни симулации, както от години се симулират ядрени взривове след окончателното им прекратяване. А през 1993 г. България бе заставена да спре първи реактор едва ли не през зимата, за да бъде изрязана тамплета (плоча) от корпуса му, която накрая изуми американските, френските и германските специалисти. Техните подозрения, че ще намерят микропукнатини по реактора, се преобърнаха, защото се оказа, че най-старият ни реактор има двойно по-дебели стени от познатите им, и при това бе в безупречно състояние. Когато са го проектирали, руснаците са го преобезопасили двойно, защото тогава още не се е знаело какви ще са последиците от дългогодишна експлоатация, а и съветският метал е бил евтин. В крайна сметка политиците не обърнаха внимание на експертизата и принудиха България да спре не един, а четири напълно здрави реактора, и то след модернизация на командните им системи.

Останаха само два реактора в „Козлодуй“, спасени от бетонните си куполи, каквито липсваха над първите четири реактора. Точно тази липса бе забелязана от покойния вече командант Жак-Ив Кусто, който прелетя над „Козлодуй“ и отсече, че централата трябва да се затваря поради недостатъчна сигурност. Много такива реактори от по-старо поколение продължават да работят в родната му Франция, но никой не е поискал спирането им. Има ги навсякъде по света, защото дизайнът им е от 60-те години на миналия век. Външно те приличат на гигантски кубове. Впрочем и авариралите японски ядрени блокове са подобни, но вътрешнотехнологично са по-назад от спрените блокове в „Козлодуй“.

За разлика от трепета си преди влизането в ЕС

България може да се държи сега по-достойно

и да иска към нея да се прилагат същите критерии, каквито важат и за останалите. Тя ще има глас не само при уточняването на стандартите, но и при избора на независими експерти. Никакъв политически натиск не бива да й прави впечатление. Би било голяма грешка, ако се поддаде на внушения, че трябва да се примири с евентуално отменяне на положителната нотификация на Еврокомисията за АЕЦ „Белене“ само въз основа на сеизмичния риск. Нека експертите докажат, че предлаганата конструкция би била ненадеждна, а не политиците да вземат решения въз основа на зелена лирика. Впрочем Ребека Хармс заяви завчера пред комисията по енергетика в Европарламента буквално следното: „Япония е земетръсна зона и не е подходяща за гражданско използване на ядрената технология“ (а за военно ли?!). Ако зависеше от нея, би забранила ядрената енергетика там, но самите пострадали японци не дават вид, че биха я послушали. Българите също не са длъжни да слушат всяка „мъдрост“, довяна от запад. Като се има предвид, че въздушните течения над Европа са доминиращо от запад на изток, ние имаме още по-голямо основание да се тревожим, че при ядрена авария на континента със сигурност ще пострадаме. Затова стига двойни стандарти! Каквото за нас – такова и за вас. Колкото и да е малък атомът, политическите игри са по-дребни от него.”

За проверка на собственото ми впечатление като неспециалист, че статията има откровено пропаганден характер в полза на братската ядрена ръка над България, се консултирах с опитни експерти по въпросите на ядрената енергетика. “Похвалиха” статията, като писана от някой, който е изключително добре започнат с тънкостите на професията ( нямам предвид пропагандата – с тях явно е запознат предимно авторът, който може по мнението на специалисти може да е автор само на опаковката, но не и дълбочинното съдържание зад внушението колко сме напред със съветския ядрен материал и “дебелото желязо”, вложено в него).

И понеже авторът преподава журналистика в Софийския университет, препоръчвам на студентите му да си сложат статията му в рамка – може да им послужи като илюстрация за професионално направена манипулация. Направо е учебникарска!
Както се казва – работят ни тънко, но работата е много дебела!

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/